четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Завръщане

Хей хора, как сте?
Отдавна не съм посещавала блога…що за паяжини са това?!
Да, има пост в тази пуста "земя" на думи и книги. И аз не мога да повярвам хД

Направих си доста внезапна и дълга почивка и да, знам че трябваше да предупредя като един нормален и самоуважаващ се блогър, но уви, аз не съм *очевидно*. Съжалявам за това.

Ако се чудите как реших да се завърна, е, и аз не знам. Последното време изпитвам нуждата да пиша ли, пиша и то главно ревюта или поне нещо подобно, което си е чисто чудо, защото точно това беше една от главните причини да "напусна" за кратко. Но за това по-надолу.

Спрях да пиша и публикувам заради няколко неща - училище, плажуване, излизане, четене (голямо и то), но най-вече заради сроковете и ограниченията, които си поставях относно блога. Нямам идея вие как решавате да напишете дадено ревю или стихотворение, но аз си го поставям като цел. И моменти в които не изпълня целта си малко по-малко ми съсипват настроението и убиват желанието ми за писане, четене или каквото и да е. През по-голямата част от пролетта се чувствах зле заради поредното не написано ревю или краткия срок, който си бях поставила за пускането на поредната публикация. В един момент ми омръзна и просто си казах: "Не мога, искам да чета, не да се съобразям с този блог!" и го оставих.
Писането и четенето се бяха превърнали в две напълно противоположни за мен хобита, които ме дразнеха щом ги комбинирах. Затова реших да се откажа от едното в името на другото.
 Прочетох доста книги в този мой "период", някои хубави, някои не чак толкова и съм доволна от това, защото успях да се насладя на всяка една от тях. Не бързах и не си повтарях, че трябва да изчакам малко, за да напиша ревю на тази книга, за да започна друга. Което беше страхотно. Четох като невидяла, книга след книга, и ако ви звучи все едно съм гонила бройка, не беше така. Представете си все едно сте открили нов сериал, който ви е завладял до такава степен, че не можете да си намерите място докато не го погълнете целия. Е това бях аз, но вместо сериал с 40-60 минутни епизоди, имах книги с по 300-400 страници. И то само какви!
Имаше такива, които ме караха да стоя и да мисля какво по дяволите правя с живота си, други оставяха грееща топлина в сърцето ми, трети просто исках да метна по някого, но на всички успях да отделя достатъчно време, за да ме докоснат по някакъв начин. И проблема е, че от скоро изпитвам силната нужда да пиша за тях, ала не мога да реша за която точно бих искала да пиша първо.
Книгите се блъскат в главата ми, а аз в стремежа си да хвана една и да кажа : "Аха, за теб ще пиша днес!" успявам да изгубя музата си за писане и да се върна към обичайното си състояние - седене и мислене за какво или за коя книга да "говоря".

Затова започнах да търся решение на проблема и май го открих.
Реших да се допитам до вас, читателите на блога ми /ако са останали такива освен онзи човек в ъгъла/, за да разбера за коя книга бихте желали да споделя мнението си *след дългото си отсъствие*. По надолу в поста ще посоча възможните отговори, като от вас се иска само да маркирате тази книга, за която искате да пиша. Това е един доста "баровски" начин да определя чие ще бъде следващото ревю, но наистина, в главата ми е пълна каша що се отнася точно за това избиране. Въпреки това обаче, ще има и моменти, в които няма да се допитвам до вас, защото има книги за които определено бих писала, така че не се шашкайте хД
Наистина обаче ще ви бъда страшно благодарна ако ми помогнет поне малко съживя блога си отново и намеря онзи ритъм, който ме държеше в началото още преди години, когато го започнах. Поне първите няколко поста. Разбира се не ви задължавам.

Едва ли ще поствам всеки ден, може би ще бъде два-три пъти в седмица или по-малко, но ще се постарая да не допускам поредното "умиране" на този сайт. Имам няколко ревюта (или по скоро публикации от рода на "n причини да прочетете това"), които ще пусна в близката седмица, защото са на книги изпратени ми от издателства и се чувствам гузно когато са вече прочетени, но без пост. Очаквайте ме скоро хД

Ами, това беше днескашният пост. Надявам се обаче да не се окаже последния за шест месеца насам.

Благодаря ви за всичко до сега, за всеки един коментар и/или обратна връзка! Ако не съм го написала досега, да го има! хД
Чао за сега ♠

Линк към списъка с книгите: клик

понеделник, 12 юни 2017 г.

Принцеса с часовников механизъм - цитати


В момента би трябвало да спя, за да може да съм свежа като краставичка за утрешния изпит. Ала не спя. Очевидно. Реших най-накрая да споделя този пост с вас, защото...той ме кара да си спомня за една от най-любимите ми книги - "Принцеса с часовников механизъм" и винаги щом го прочета се сещам за толкова много неща свързани с трилогията, толкова много чувства ме връхлитат отново, че...че бих искала и с вас да се случи същото. По-специално с тези (по)читатели на "Адски устройства". Искам чрез тези цитати да си я припомните и да се върнете в онези прекрасни мигове, в които сте държали тази малка, но изпълнена с много емоции книга. Защото е прекрасна. Поне според мен. Така че приятно четене. :)




" - Мисля, че не си в състояние да се биеш, защото си облечена в булчинска рокля - поправи я Джем. - Честно казано, не мисля, че и Уил би могъл да се бие в нея.
- Навярно не бих могъл - подхвърли Уил, който имаше остър слух като на прилеп - Но от мен би излязла една наистина сияйна булка. "


" - В името на Ангела! Току-що направи Софокъл на пух и прах - обади се Уил, докато влечугото изчезваше зад голяма постройка с формата на древногръцки храм. - Вече никой ли не уважа класиците? "


 " - Не мога да забравя какво ми каза веднъж.
Той я погледна изненадано.
- Така ли? Какво?
- Че понякога, когато не можеш да решиш как да постъпиш, си представяш, че си герой от книга, защото е по-лесно да предположиш как би постъпил той. " 


" Ако откажеш да го направиш, ще си го купувам сам. Открай време съм готов да го сторя. А що се отнася до това.. - той свали пръстена на семейство Карстерс от ръката си и го подаде на Уил, - вземи го.
[..]
- Сега пък за мен ли искаш да се ожениш? "


" Джем го погледна с учудване.
- Тъкмо когато си помисля, че те познавам напълно, ти отново ме изненадваш. Добре, ще те освободя от даденото обещание. Търси. Постъпи така, както смяташ, че трябва. Не мога да спъвам добрите ти намерения - това би било жестоко, а и аз бих сторил същото за теб, ако ролите ни бяха разменени. Знаеш го, нали? "


" - Истинската любов никога не умира - преведа Уил надписа, инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща откъм коридора. - Не мога да го нося, Магнус. Твърде красиво е за мъж.
- Същото важи и за теб. .."


" - Шарлот? - Хенри звучеше озадачен. - Какво става?
- Да, и аз това питам. - Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му. - Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с Мълчаливите братя? "


" - Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма част беше...
- Безсмислици? - подхвърли Джем.
- Порнография? - обади се Уил едновременно с него. - Или пък и двете - допълни той. - Никога ли не си чувала за порнографски безсмислици? "


" - А аз подозирам, че Мортмейн не е предполагал, че Гейбриъл и Гидеон Лайтууд ще бъдат с вас, поради което не е преценил правилно колко създания ще са му необходими. В противен случай всички щяхте да сте мъртви.
- Братята Лайтууд - друг път - измърмори Уил. - Според мен е подценил Бриджет. Тя ги накълца като коледна пуйка. "


" - Atque in perpetuum, frater, ave atque vale - прошепна той и думите на стихотворението никога не му се бяха стрували по-подходящи. „Здравей и сбогом навеки, братко мой.” "


" - Обичам да си говоря с конете нощем. Добра компания са. А ти не бива да се разхождаш по нощница. Наоколо се навъртат лайтуудовци. "


" В четвъртък ви венчаха,
а в петък те умряха.
Положиха ги в гроб един до друг,
о, обич моя,
положиха ги в гроб един до друг.
Откъсвайки се неохотно от Гидеон, девойката се изправи и изтупа роклята си.
- Моля да ме извините, господин Лайтууд..искам да кажа, Гидеон.. но трябва да отида да убия готвачката. Ей сега се връщам. "


" Да избереш любов или война - и двете са храбри решения, всяко - по свой собствен начин. "

" - Пет? - повтори Гейбриъл недоумяващо.
- Оценката ми - обясни Сесили и му се усмихна. - Може би трябва да поработиш над умението и техниката си, но несъмнено притежаваш естествена  дарба. Нуждаеш се от практика.
- И ти си готова да ме обучиш?
- Бих се засегнала дълбоко, ако избереш някой друг учител - заяви тя и като се повдигна на пръсти, отново го целуна. "


" Всички си имаме тайни, които пазим, защото не искаме да нараним онези, които ни обичат. "


" Някои тайни, помисли си тя, е по-добре да бъдат споделени, но има такива, които трябва да останат да тежат на плещите единствено на онзи, който ги знае, за да не причинят болка другиму. "


" „Ave atque vale“, помисли си Уил. „Здравей и сбогом.“ Преди не се бе замислял особено върху думите, върху това защо бяха не просто сбогуване, но и поздрав. Всяка среща води до раздяла и винаги щеше да бъде така, докато светът е смъртен. Във всяка среща има частица от скръбта на раздялата, но и във всяка раздяла се съдържа мъничко от радостта на срещата.
Той никога нямаше да забрави радостта. "


" - Понякога се боя, че си твърде мъдра, Теса.
- Е - отвърна тя, - все един от нас трябва да бъде. "


" Теса го погледна изненадано. - Нещо не е наред ли?
- Не - отвърнал бе Уил прекалено бързо. - Просто.. не те доведох тук, за да те награбя в  „Галерията на шепота“.
Младата жена избухна.
- Не те моля да ме награбиш в „Галерията на шепота“! В името на Ангела, Уил, ще престанеш ли да бъдеш толкова любезен! "


" - Не съм забравил какво ми каза веднъж - продължи той. Че думите имат силата да ни променят. Твоите думи ме промениха, Тес. Направиха ме по-добър човек, отколкото бих бил иначе. Животът е книга и има стотици страници, които все още не съм прочел. Бих искал да ги прочета заедно с теб, колкото се може повече, преди да умра... "

петък, 9 юни 2017 г.

TMI vs TID Book Tag

Хей, хора как сте? Надявам се добре.
Днес съм ви подготвила един таг, който исках да направя още преди година-две, но все се възпирах, защото не бях прочела изцяло нито "Адски устройства", нито "Реликвите на смъртните". След като обаче вече официално завърших и двете поредици (едната миналата година, другата миналия месец) реших най-после да направя тага, защото кой фен на Касандра Клеър би го пропуснал? Определено не и аз. Пък и да има малко разнообразие след поредните ревюта :D Приятно четене.

1. Любима главна героиня: Теса или Клеъри?
Харесвам Клеъри, въпреки че много ме дразнеше на моменти, но ще кажа Теса. Без лоши чувства.

2. Любим Херондейл: Уил или Джейс?
Не може ли да кажа Джеймс, сина на Уил? Той е такова сладурче! 
Гледате ме лошо, значи не може, затова ще кажа баща му -  Уил. Нищо лично към Джейс, страхотен сексапил е, но не е мой тип.

3. Любим любовен триъгълник: Саймън/Клеъри/Джейс или Уил/Теса/Джем?
Уил/Теса/Джем. Най-добрия любовен триъгълник, за който съм чела, заради който ревах и заради който ми се реве, когато срещна нещо за някой от тримата.

4. По-добър злодей: Себастиян или Магистърът?
Себастиян. Министърът не ми беше достатъчно злодейски.

5. По-добра армия: Демони или Автоматони?
Автоматони. По-красиви са от демоните, по-приятни за гледане и като цяло по-симпатични са. Демони, не се обиждайте. Може да сте страшни, но роботите са по-интересни.


6. По-добра първа книга: „Град от кости“ или „Ангел с часовников механизъм“?
И двете. Знам, че повечето казват, че по-добрата е "Ангел с часовников механизъм", но лично за мен и двете са добри, защото и двете разпалиха желанието ми да прочета поредиците.

7. По-добра второстепенна героиня: Изабел Лайтууд или Сесили Херондейл?
Изи. Защото нея познавам от повече време, за разлика от Сесили.

8. Кой е по-добър: Нюйоркският или Лондонският институт?
Лондонският институт. Не знам защо го харесвам повече от Нюйорския, но просто е така.

9. По-добра последна книга: „Град на небесен огън“ или „Принцеса с часовников механизъм“?
И двете. И двете ме мачкаха емоционално, и двете стъпкваха чувствата ми, така че ако ще сочим, кой е по-голям злодей - и двете!

10. По-добър епилог: „Град на небесен огън“ или „Принцеса с часовников механизъм“?
След като бях сдъвкана и изплюта от останалата част от книгите, епилозите бяха като кърпички, с които бършех сълзите си. Бих казала и двете, но епилога на "Принцеса с часовников механизъм" ми хареса повече. 

Получи се 4 за "Реликвите на смъртните" срещу 8 за "Адски устройства". 
Обожавам и двете поредици, исках изобщо да не приключват, защото са невероятни, интересни, забавни и определено емоционални. Благодаря за всеки миг, който съм прекарала с тях, защото Реликвите бе от първите поредици, които ме накараха да обичам четенето, а Адските бяха тези, които ми показаха, защо обичам да чета.

Приятен ден/нощ/каквото е там при вас.
         

вторник, 6 юни 2017 г.

Четирите цвята на магията от В. Е. Шуаб

От две седмици се опитвам да си събера мислите, за да напиша едно свястно ревю, но колкото и опити да правя - не мога. Тази книга е страхотна. Съдържа в себе си всички компоненти на едно интересно и приключенско фентъзи четиво, което щом започнете няма да оставите докато не стигнете до края, който макар ѝ щастлив (до някаква степен) ще искате да разкъсате и да започнете втората част моментално. Няма друга такава книга. И да, може ви се струва пресилено и надценено, но за мен друга подобна няма. Защото колкото и книги да съм прочела такава не бях срещала до преди няколко седмици, когато първият ми BOPS пристигна и това съвършенство не се оказа вътре. И два дни по-късно не затворих последната страница, чудейки се какво става, как може да приключи по този начин и що за дявол е В. Е. Шуаб щом остави толкова много въпроси без отговори в съзнанието ми. Мразя я и я обичам едновременно. И нея, и творението ѝ.


Последно време книгата не е спирала да запълва книжното пространство и има защо. Още щом я погледнете ви се иска да я имате нали? Екипа на Kontur Creative са свършили една невероятна работа предоставяйки ни тази...как да я опиша? Една от най-прелестните, детайлни и напълно радващи цялото ми същество корици, до които съм имала честа да се докосна. Как да не се влюбиш в нея още от пръв поглед? А виждали ли сте гръбчето? Тази книга притежава най-красивото гръбче на света. Обаче аз какво ли се изненадвам като се има на предвид, че книгата е издадена от ИК Емас, на които за пореден път им свалям шапка, за това колко страхотни (вътрешно и външно) книги  издават.

Анотация
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...  



Стила на писане на В. Е. Шуаб е магичен. Още с първото изречение ти хваща вниманието, после си играе с него и  го насочва ту в една, ту в друга посока, изкривявайки го и  обърквайки го, докато накрая не се окажеш с куп въпроси, част на които намираш отговори в романа. Обожавам стила ѝ на писане. Харесвам автори, които умеят да си играят с интереса ти към дадена книга, без да прекаляват, карайки те да четеш и да задаваш въпросите "Защо?" и "Как?" на почти всяка страница, докато накрая не останеш с отворена уста, удивен от развилите се събития и все пак малко объркан, защото си осъзнал, че си бил заблуден и че всъщност, нещото което си очаквал да се случи или да се разкрие, е останало забулено в мъгла, очаквай ги да го откриеш може би в продълженията. Докато четях книгата имах няколко теории за това какъв е камъка, кой и защо го е дал на Кел, коя всъщност е Лайла и още много, ала докато търпеливо чаках Шуаб да отговори на всички мои въпроси, тя направи точно обратното, остави ги без отговор (или поне част от тях) като насочи вниманието ми към други неща, заблуждавайки ме, че те са по-важни от моите догадки. Мразя я и я обичам едновременно, но и ѝ се възхищавам за това колко лесно, плавно и неусетно може да манипулира вниманието на читателя просто с няколко думи.

Що се отнася до сюжета - безмълвна съм. Един от най-интересните, напрегнати, приключенски, леко мрачни и с леки нотки на любов сюжети, до които съм се докосвала. От идеята за четирите различни Лондона, през нестандартния и неоспоримо симпатичен главен герой и забързаното, но поднесено по един ненатрапчив начин развитие на действието, през безчувствените и напълно лишени от морал близнаци и тъмната черна магия, до края, който беше колко задоволителен, толкова и обратното. Нямам какво да добавя повече. Хареса ми, насладих му се, искам още.

"- Ти си контрабандист.
- ... каза джебчийката."

Кел е нашият симпатичен, тотално различен и нестандартен главен герой, който обикнах още в началото. Визията му е толкова различна от "стандартната" за едно действащо лице в повечето романи, че още щом го "видях" си казах " Този ми харесва.". От рижавата му коса през разноцветните му очи до чудатото му палто, което има повече лица отколкото си мислите, Кел е от героите, които трудно можете да предвидите, защото въпреки набиващата му се външност той е обгърнат в мистерия, която с течение на книгата постепенно се вдига, разкривайки малко по малко същността му. За разлика от типичните качества у главните герои като сила, целеустременост, жертвоготовност и пълна всеотдайност към близките си, Кел притежава също и остър ум, доста точно шесто чувство и безспорен запас от хапливи и саркастични отговори, които не малко са го вкарвали и после изкарвали от неудобни ситуации. Признавам, че той не се различава чак толкова много от останалите главни герои, ала какво от това? Той безспорно е един от любимците ми и не смятам, че трябва да има още нещо по-специално, за да попадне в тази категория.
Както казах по-горе в книгата имаме лека романтична нотка, която едва доловимо се усеща в лицето на (Де)Лайла, която се появява малко по-късно в книгата. Като жител на Сивият Лондон тя е израснала с разбирането, че магия не съществува и че няма нещо като други Лондони. Само че вместо да расте в спокойна и приятна обстановка, тя живее от ден за ден, крадейки за да преживее поредната нощ, оставаща само с мечтите си за промяна и едно нестихващо желание за приключение. Докато не среща Кел по един особено не традиционен и комичен начин. След като двамата решават, че макар другия да изглежда като престъпник могат да си имат поне малко доверие, Лайла изнудва младият антари да я  вземе със себе си, за да се измъкне от тягостното ежедневие на своя град. Определено харесвам Лайла, защото е много нахакана, смела, доста устата и въпреки, че отрича колко е безчувствена, е точно обратното. Хареса ми как вместо образа ѝ да се промени изцяло, всъщност част от него се запази с течение на времето като единственото нещо, което може би се промени в нея, бе че стана още по-готова да приключенства и може би чувствата, които придоби към Кел. Нещото, което обожавам в тези двамата е, че ние читателите знаем как накрая те ще се окажат двойка, ала всъщност имаме толкова малко основа за това наше предположение, защото в цялата книга има толкова любовни моменти, колкото има 50 % намаление на книги на Сиела през годината. Да, точно така, 3-4 като даже и те са много. Но ние все пак знаем, че ще се съберат. Надявам се..
Преди да обобщя обаче искам да спомена нещо и за така наречените злодеи в книгата - близнаците Атос и Астрид. Страхотни са. И сега всички сигурно се питате, как ще са страхотни като са злодеи? Честно да ви кажа не знам. Колкото и зли, безчувствени, неморални и напълно откачени да са ми допаднаха точно толкова, колкото и останалите герои. Меко казано са чудовища заради нещата, които са извършили, но ще излъжа ако кажа, че не им симпатизирам. Странна съм знам, но близнаците са повече.

Не се получи едно от най-добрите ми ревюта, но какво да ви кажа, все още съм развълнувана от това което прочетох. "Четирите цвята на магията" е книга, която обикнах още преди да се докосна до нея, защото усетих, че ще ми хареса. Имах огромни очаквания за нея и благодаря на Шуаб, че успя да оправдае всичките, като дори накрая ме остави отворена уста, невярваща на това, което бях прочела. "Четирите цвята на магията" ще ви предостави едно магическо приключение през паралелни вселени, чудати герои с още по-чудати палта, безскрупулни и напълно лишени от морал злодеи, които ще ви се пъхнат под кожата като камъче в обувката и ще ви дразнят, но накрая дори може да ви липсват. Ще пътувате, ще се смеете, ще се ядосвате и определено ще удивите от цялото действие криещо се измежду страниците . "Четирите цвята на магията" е една от най-добрите книги, които прочетох тази година и ако имах малко повече време, определено бих я прочела отново.


Благодаря на BOPS, които ме зарадваха адски много с тази книга плюс още куп артикули в тяхната абонаментна книжна кутия и на издателство Емас, които ме изненадаха адски много щом разбрах, че са ми изпратили книгата за ревю, въпреки че вече я бях прочела. Благодаря ви!
 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 390              Цена: 18 лв.            Издателство: Емас              Жанр: Фантастика 

https://www.goodreads.com/book/show/35003281http://www.emasbooks.com/