вторник, 25 август 2015 г.

Хрониките на Спайдъруик от Х.Блек и Т. ДиТерлизи

Мда,по график трябваше да чета “Ангел с часовников механизъм„ ,но след като видях как самотно си стоят първите две книги от поредицата "Хрониките на Спайдъруик",нещо в мен трепна и каза: "И без това книжките не са твои,вземи ги прочети най-сетне и ги върни на момчето!". И ето как,се реших да прочета цялата поредица.


   клик             клик            клик             клик            клик


“ Три деца - Джерард,Саймън и Мелъри Грейс намират стара книга,обясняваща странните събития в къщата,в която живеят отскоро.
Книгата разкрива и страшната тайна на изчезнали преди около сто години Артър 
Спайдъруик ...
Трите деца попадат в неподозиран свят на тайствени и опасни създания, за чието съществуване доскоро не са подозирали.
Каква е истината?
Тя е скрита в "Хрониките на Спайдълуик"! „

Не вярвам никой да не е чувал за "Хрониките на Спайдъруик",но може и да има такива хора (като мен например,преди да ми дадат книгите),няма нищо срамно. Първият път когато чух за "Хрониките на Спайдъруик"беше по телевизора,когато рекламираха филма и естествено след това с мама и брат ми се решихме да го гледаме. Филмчето беше забавно и разтоварващо,изпълнено с приключения и доказателство колко интересни неща спохожда тия американци. Не ми стана един от любимите филми,но определено ми хареса.Най-много от целият филм ми допаднаха тези чудати същества,които бяха описани в наръчника на Артър Спайдъруик или Книгата за духове. Бяха направени невероятно.Компютърната графика е голямо нещо. Колкото до книгите,както казах,не знаех са съществуването им преди Кристиян да ми ги даде(след като аз упорствах)


Както виждате поредицата "Хрониките на Спайдъруик" съдържа пет книги.
1) Книга за духове
2) Виждащия камък
3) Тайната на Лусинда
4) Желязното дърво
5) Яростта на Мулгарат

Изключително малки,само 100-110 страници,повечето от които са илюстрирани,четат се лесно и увлекателно и ви карат да завиждаш на героите в  какъв свят попадат,макар съответния свят да не е различен кой-знае-колко от нашия. Прочетох първата в неделя,втората,третата и четвъртата вчера и днес сутринта завърших петата. Хареса ми е меко понятие относно чувствата ми към книгите. Много ми харесаха .  Не знам защо,обаче. Тези книжки бяха първите илюстрирани книги за деца,които съм чела(та и изобщо всякакви книги за деца). Не че аз не съм дете и не си падам по такива неща,просто не бях чела нещо подобно преди. И съм изключително доволна от факта,че ми харесаха.

Със сигурност книгите са ми повече интересни от филма и причините не са малко.Най-важната сред които е факта,че четвъртата книга е тотално изключена от филма,което е жалко,защото тя беше доста вълнуваща и загадъчна. Колкото до останалите - всяка една книжка е страхотна сама по себе си и аз обичам всички до една.
Макар че знаех главната история от филма, в книгите се оказа(както винаги),че историята във филма е изкривена и не е предадена толкова подобно както е написана в книгите. Беше разочароващо за мен.  Но едновременно с разочарованието дойде и любопитството какво става в оригиналната история. И добре че авторите са така оригинални! Историята беше по-вълнуваща,по-интересна и по-приключенска и повече ми хареса.

Героите - о,героите - ми допаднаха до един. Всички различни,забавни,интересни(ако говорим за съществата от книгата за духове). Джерард,Саймън и Мелъри са едни смели деца,които се спускат в приключения и се защитават един друг въпреки неразбирателствата,които се появяват между тях. Харесва ми семейната любов и приятелската всеотдайност която има между тях. Един добър пример,че каквото и да сполети семейството(включително и да го нападне гоблини) то трябва да остане заедно. А да не отваря дума за вълшебните същества. Холи Блек и Тони ди Терлизи имат наистина интересна представа за това,как трябва да изглежда едно магическо създание(представа която ми допада между другото). А картинките,ох тези картинки! Имам чувството,че през учебно време ще си купя доста книги с картинки.Харесва ми как към действията на героите има изображение,което стои отстрани до текста и ти показва как всъщност изглеждат нещата. Помага ти да изградиш света в главата си по-лесно и да му се изкефиш повече. 

Колкото до стила на писане,обожавам римите на Малчо. Книжките се четат лесно (повтарям,все пак са предназначени за малки деца,макар че ако питате мен стават за всякаква възраст) и римите,които се появяват допринасят за това. Благодаря на Холи и Тони за това,защото римите са ми слабост и адски се радвам,когато намеря четиво в което присъстват. А и се получи страхотно,че ги открих сега,след като прочетох  "Разделената империя". Трябваше ми нещо,което да ми прочисти мозъка от толкова убийства,разкрития и открития.
Можете да прочете всички книги онлайн.Сложила съм линк под всяка,така че можете да почнете направо историята. Ако обаче предпочитате да ги имате в книжен вариант,тогава може да ги поръчате от няколко места,но ще ви излезе по един и същи начин навсякъде.

Тук нямам любими моменти,по скоро цитати. От всяка книга освен римите ми са любими нещата накрая.

“Пада мрак.
Мълчи гората.
Кой ни дебне
в тъмнината?
Бухал буха.
Страшно става.
Тази книга
продължава... „

 “Облак черен
скри луната.
Някой дебне
в тъмнината.
Сянка мина...
Екна вик,
в къщата
на Спайдъруик! „

Другите две(дори май са повече) рими,можете да откриете в книгите в Моята библиотека,в края на всяка книжка.



 Заглавие: Хрониките на Спайдъруик
книги: 1,2,3,4,5

Автори: Холи Блек и Тони ди Терлизи

Категория/Тип: фантастика за деца

Цена за цялата поредица: зависи от къде си ги поръчвате

Издателство: Фют

Моята оценка за книгите: 10 от 10

Можете да си ги поръчате от: Хеликон и Storebg


Между дрегото не знам дали знаете,но авторите са написали още една поредица озаглавена "Хрониките на Спайдъруи. Продължението". Там героите са нови и до колкото разбрах историята също. Тази поредица определено ще си я купя!




събота, 22 август 2015 г.

Кралят на Тръните от Марк Лорънс

Заглавие: Кралят на Тръните,втора книга от трилогията "Разделената империя"

Автор: Марк Лорънс

Страници: 431

Категория/Тип: Фентъзи или Утопия или Антиутопия,не мога да определя

Цена: 15,99 лв.

Издателство: Бард

Моята оценка за книгата: 10 от 10

Благодарение на издателство Бард можете да прочете откъс от книгата: тук

Можете да си я поръчате: тук

Ревю към първата книга: тук

ВНИМАНИЕ! НЕ ЧЕТЕТЕ ТОВА АКО НЕ СТЕ ПРОЧЕЛИ ПЪРВАТА КНИГА! ДИРЕКТЕН СПОЙЛЕР!
*отговорността е ваша*

“ Момчето,което иска да бъде крал,вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен,принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си,задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена.
Сега е на осемнайсет... и трябва с меч да удържи онова,което взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек проследван - от призрака на малко момче,от тайнствена медна кутийка,от страстта си по една жена,която езди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата,които е извършил сам,и за другите,които е понесъл като дете,той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига,сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре,двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. 
Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка,която не може да спечели честно.Ала в тъмното подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени.Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само,че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка - да ги използва по ужасен начин... „  

Бих казала,че това е любимата ми книга,но прочетох третата.

Преди да почна да пиша "ревюто"първо искам да запиша това,което се върти в главата ми,за да го осмисля по-добре.Поне така се надявам,че ще стане.


Признавам си след като прочетох първата книга бях много объркано от всичко- историята,въпросите,които ходеха ръка за ръка с нея,стила на писане,ретроспекциите,героите,постъпките на Йорг. Но най вече времето в което се развива самото действие. В първата книга не се разбира нито в коя година се развива нито нищо. В пълно неведение. Има само една карта и това е.Адски дразнещо е.Да не говорим за факта,че има споменати разни древни философи,но не и хора от нашата ера(от съвременната).Объркващо е. Във втората книга е обяснено - донякъде. Има повече информация за света,който е създал Лорънс и е по обяснено,макар да не е написано директно. Строителите - както ги нарича Йорг - за група учени,които са оставили останки от техни машини и изобретения в Разделената империя,и както си мисля аз,те са учените и инженерите,и изобретателите от нашето време. 20 век,21 век,22 век някъде от тези века. Защо? Защото няма какво друго да е. Поради причината,за това че действието се развива по напред от сега,тоест в някой от предстоящите векове,книгата би трябвало да е антиутопия? Според една блогърка която следя и която беше писала дискусия за една книга(където май историята е подобна с изключение че няма толкова много кървища и чудо),тя казва че под антиутопия разбираме бъдещето на настоящия ни свят. В уикипедия пише това  . Наречете ме невежа и прочие,че не знам тези понятия,но не са ме интересували преди и не вярвам да ме. Чета това което ми харесва и не ми дреме дали класифицират съответната книга в раздел ФЕНТЪЗИ или АНТИУТОПИЯ. Хубава ли е книгата? Да. Харесва ли ми?Да. Значи сме готови.
Поразрових се в интернет,за да разбера това-онова за антиутопията и утопията и не съм особено впечатлена. Нови думи,но не ме вълнуват. НО ако искате да сме точни,относно цялата поредица на Марк Лорънс,той пише антиутопии.Тоест книги,в които действието се развива в нашето бъдеще. А колкото до това,че според "Разделената империя" нашата ера(21 век и прочие) не присъства в книгата,а присъстват такива от преди 2000-3000 години,по времето на Платон,ми така си е решил писателя,съдете го. 

Сега към книгата.

Кралят на Тръните.Щях да кажа че тази книга ми е любимата,но прочетох третата.
История тук отново се върти около Йорг Анкрат,който,ако сте чели първата книга,знаете че вече е крал. Крал на чичовите си земи.Не знам за вас,но на края на първата книга се смях,особено когато Йорг обясняваше случката с коня.Да те спаси кон!Късметлия. 
Вече Йорг е крал,а да си крал не е лесно.Зарязал живота на престъпник и убиец  ,новият крал на Ренарските планини има редици задължение,които трябва да изпълнява.И едно от тях е да защити кралството си от набезите на други крале. Един от които е Орин от Стрела. Основното действие в книгата,в раздел СЕГА,е това,как Йорг се мъчи под набезите на Орин,който стремейки се да обедини Разделената империя покорява кралства.Ала нашият Йорг не се дава лесно и удържа фронта със зъби и нокти и макар солидното превъзходство на принца на Стрела,Кралят на тръните не се отказва. Естествено няма само битки,смърт и кървища,моля ви се!Има си известната доза сарказъм и черен хумор,какъвто присъща на Йорг и бандата му. О,да братята на Йорг също присъстват във втората книга,макар и не в пълния си брой.

Докато четете книгата и в едни момент четете глава от раздел СЕГА,неусетно се прехвърляте в раздел ПРЕДИ.Явно е навик на Лорънс да ни прехвърля от сега до преди четири години.Така де,докато Йорг мисли как да удържи враговете си,ни разкрива какви приключения е преживявал преди четири години.Тоест,от раздел СЕГА,когато е на 18 и управлява кралството вече 3-4 години,отиваме в раздел ПРЕДИ когато е на 14 и само преди 3 месеца е превзел Ренарските планини. Най-необъркващо изложено.
Като цяло,тези ретроспекции от преди четири години насам доста ме объркваха(отново),но постепенно се свиква. Авторът отново решава да ни обърка с още не обяснени неща,но за сметка на това отговаря на въпросите ни,породени от първата книга.Явно стилът на Лорънс е такъв.Първа книга-въпроси без отговори,втора книга-отговаря на въпросите от първата,но поражда нови. В третата книга ни връщат още по назад,макар и само за един момент,който мен лично ме изненада,МНОГО.
Така или иначе,има още нещо което ме обърква.Нямам идея дали в другите книги на автора е така,но предимно в тази(и останалите две),той пише по много навързан начин.Ако помните в "ревюто" на първата книга,бях на писала че автора пише за нещо случило се сега без обяснение и после ни връща 4 години назад и ни обяснява.В тази книги се наблюдава същото нещо,но ролята на случката и обяснението са разменени. За по точно , 1) книга - случка --->обяснение(ретроспекция/флашбак), 2) книга - обяснение(ретроспекция/флашбак) --> случка. Понякога е и обратното,но преобладава тази конструкция.Нищо против,на мен много ми харесва това навръзване както казах,макар че за някои въпроси няма отговори.Всъщност има но не са в съответната книга.

Както казах,докато Йорг удържа силите на Орин,той ни връща 4 години назад,където макар и вече крал от три месеца и сменил живота на пътя с живота в двореца,се наблюдават известни промени в характера му. В първата книга е показан като психопат(няма спор),но във втората книга се появяват моменти в които се вижда,че макар и с безброй убийства и престъпления зад гърба си,Йорг все пак има сърце.Макар и черно.И егоистично. Не знам за хората,които са чели поредицата,но мен адски ме дразнеше и ми харесваше едновременно,когато авторът представя Йорг като човек със сърце и веднага след това като егоистичен задник. Сериозно човек?Убиваше ми надеждите,че има надежда за Йорги. Случката с Гог например.
И като казах Гог,във втората книга(нещото което просто ме караше да забивам пирони в авторовата глава)Марк незнайно защо убиваше братята на Йорг.Вярно,че бяха убийци,престъпници,обирджии,изнасилвачи(не всички),но хайде де,защоо?!Не беше честно.Беше справедливо,но не и честно.И беше гадно,на мен ми беше гадно.Историята просто не беше същата.И в допълнение на това двете ми любими чудовища - Гог и Горгот просто.... Авторът си играеше с чувствата ми. И май и продължава.Но ми харесва.
С гордост мога да кажа,че Марк Лорънс се нарежда редом с любимите ми автори и съм сигурна,че ще прочета останалите му книги.Харесва ми как пише,харесва ми каква представа ни кара да имаме за героите му,харесва ми като цяло всичко. Харесва ми това послание,което вкарва в книгите си,скрито-покрито сред толкова много убийства и действие.Чисто и просто ми харесва.


Обобщено с няколко думи,във Кралят на Тръните ще се срещнете отново с Йорг Анкрат,който отново ще ви забавлява и обърква с действията си.Ще се запознаете с нови герои(Миана,Орин,Еган,Лунтар и т.н.)и ще се срещнете със стари(Макин,Катерин,Чела,Кент и т.н.).Ще има много обрати,много изненадващи моменти,доста смърт,предателства,лоялност,страх,разврат и любов ако щете. Общо взето-нищо ново. С изключение на това,че за разлика от първата книга,Йорг проявява чувства,различни от гняв.
Оу и още нещо,което отличава втората от първата книга!Още в началото на книгата има Пролог,който гласи:

"Намерих тези страници пръснати по скалите от капризен вятър.Някои бяха толкова обгорени,чу думите не личаха,други се разпадаха в ръцете ми.
..
Историята на Катерин,леля Катерин,сестра на моята мащеха,за която от четири години копнеех безутешно,Катерин,която чертае чудати пътеки в сънищата ми.
.."
Лел ако не сте схванали,че между главите ще има пометнати страници от дневника на Катерин,ми схванете :D

Любими моменти - доста.Моменти,които ни показват,че историята се развива в бъдещето - няколко. Книгата вкъщи преобладава в сини и жълти листчета,с което съм си отбелязала съответните моменти.За третата да не говорим. Сините листчета отбелязват не само моменти които харесвам,но и които ме разсмиват,so don't judge me.

Сини листчета
“ ... 
- Мамка му.. - Смърт чрез изгаряне винаги ми е била проблем. Наречете го слабо място,фобия.Някои хора ги е страх от паяци.Мен ме е страх от смърт чрез изгаряне.От паяци - също 
... 

“ ...
Понякога се чудя дали и в нас няма пружина от синя стамана,като онзи дник в сърцевината ни,за който говореше Горгот.Чудя се дали и ние тропаме и пляскаме.пляскаме и тропаме в наши си произволни кръгове,без да отиваме никъде. И кой ли ни се смее. „

“ ...
Твърде много знаеше този принц. Започнах сериозно да се дразня.А както знаете,много се ядосвам,когато съм ядосан.
... „

 “ Мъдростта на брат Маикал е простичка - той знае,
че не е умен,и се оставя на другите,по-умни,да го водят.
Глупостта на човечеството е,че не прави същото. „

“ ...
- Ти и аз,Гог,с теб сме еднакви.Бойци.Братя.Заедно ще влезем там и заедно ще излезем. - Всички лъжи настрана,наистина бяхме еднакви. В дълбокото,под неговата доброта и под моята лошотия,аз и Гог имахме връзка. За мен беше важно детето да победи,да оцелее. Подбудите ми не бяха алтруистични,не се лъжете. Знаех,че ако Гог може да надмогне онова,което го изяжда отвътре навън,значи и за мен има надежда. Нали не мислите,че бях прекосил половин империя,за да спася едно кльощаво дете?Не,за бога.Направих го,за да спася себе си.
... „
Ъъъъъъ,тук честно ми идеше да убия Йорг.Но макар че го има черно-на-бяло какъв егоист е,смъртта на  Гог го разтърси изоснови. Нищо че не си го признава директно.

Жълти листчета

“ ...
Гробището е много голямо,простира се на площ от стотина акра,истински некрополис,изгубен за живите. В прашните книги го наричат "Першез" или "Першалез". Надписите по надгробните плочи не ми говорят нищо: "Непрежалима,1845","Ще те помним вечно,1710","Сърцето ми лежи тук,1908".Надписи,които почти не се четат.Толкова са стари,че дори календарът им е загубил значение за нас.
... „

“ ...
Нямам представа какво е било предназначението на Висок замък,когато Строителите са го издигнали,но замък не е бил. В най-дълбоките подземия,под пластовете мръсотия,има древна табела,на която пише "Паркирането през нощта забранено". Дори когато думите на Строителите са ми познати поотделно,пак не намирам смисъл в целостта им.
... „

“ ...
- Няма магия. - Фекслър поклати глава. -  Ние променихме константите.Мъничко.Подсилихме връзката между желанието и действителността.Сега дървото не само е паднало и непаднало едновременно.Ако подходящият човек го поиска,ако се съсредоточи достатъчно,падналото дърво ще се изправи.Котката зомби ще ходи и ще мърка.
- Какво е зомби?
Още една въздишка. ... „
.
Между другото Марк Лорънс има блог клик 


неделя, 16 август 2015 г.

30 Day TMI,PJO&THG Challenge - Days #9,#10,#11 and #12

Добре тук маалко се олях с не изпълняването на предизвикателството,но си имам добри причини. Четох. И спях. И май е това.Като се замисля това не са основателни причини...Е,все тая.По приятно ми е когато отговарям на повече неща в една публикация,so don't judge me

#TMI

#9
Favoutite chapter in City of Bones/Любима глава от "Град от кости"
Лесен въпрос.Глава номер 12 - Празненството на мъртвия

#10
Issabell/Simon or Maia/Simon
Честно казано не знам. Първоначално харесвах Саймън и Изи,но след като Саймън реши да се прави на мачо,малко мнението ми се промени за него,защото постъпи доста гадно с момичето....Но после всичко се изясни и ми стана ясно защо е постъпил по този начин *защото е момче и не знае какво иска и какво прави*. Май като цяло харесвам повече Изи и Саймън,защото Мая си принадлежи на Джордан.


#11
 Favourite Sebastian scene/Любим момент със Себастиан
Аз не съм прочела(все още) 6 книга,така че нямам идея дали от там ще ми допадне някакъв момент със Себастиан,но до тук имам един-два. Първия е този когато Клеъри му показва "лакираният си в червено среден пръст" и втория е когато Себастиян се държи нормално с нея и Джейс,сякаш не е някакъв луд,а обикновено момче.Винаги трябва да има моменти в които лошите герои са представени като добри.Дори  и фалшиви да са. 

#12
Favourite villain from TMI or TID/Любим злодей от "Реликвите на смъртните" или "Адските устройства"


Срам и позор,но не съм чела "Адските устройства",НО ще ги прочета......веднага след като приключа"Разделената империя",а там ми остава една книга,so everything is gonna be okay
Колкото до злодея,от TMI е Себастиан of course.






#PJO

Иска ми се да е истинско!
#9
Favourite monster/Любимо чудовище
Дъга?Имам предвид хипокампуса на Тайсън?Уникално създание, според мен.Също харесвам и офиатафроса,чието име не ми излиза от главата по незнайни и за мен причини,както и харпиите.От лошите обаче харесвам....*щурци*...ами никой.

#10
Favourite Minor Greek God/Знам какво означава,но не мога да се сетя как да го преведа освен като: Любим нисш гръцки бог или Любим второстепенен гръцки бог,но така или иначе се има на предвид един/една от 17 бога тук ---> Alexiares(Алексиарс мейби?този дори не съм го чувала),Anicetus(Аникет),Hecate(Хеката),Iris(Ирис),Morpheus(Морфей),Erebos(Еребос),Eurus(Ерос),Nike(Нике),Nemesis(Немезида),Nyx(Никс),Phobos(Фобос),Deimos(Деймос),Hebe(мисля че се превежда Хеба),The Muses(деветте музите)Eris(Ерис),Harmonia(Хармония) и Нимфите.
Богове много богове!
Не съм се замисляла,кой ми е любимия нисш бог,но докато търсех кои са и на какво са покровители,симпатични ми станаха Ерос,Фобос и Деймос. i'm a bad girl Но ако се вземе на предвид факта,че една пета от тези богове са включени в Пърси Джаксън - от там харесвам Немезида и Ирис.
#11
Least Favourite Minor Greek God/Нисш гръцки бог,който не харесваш
Никой?Всичките са ми симпатични и интересни.

#12
Favourire Mode of Transportation/Любим начин на предвижване(?)
С Блекджек?Пегасът на Пърси винаги ми е бил симпатичен.Но нямам нищо против ако пътувам и с Фестус,стига Лио да е с мен.

#THG

#9
Your favourite quote/Любим цитат
"If we burn,
you burn with us"
И тези,и още доста.

#10
Peeta or Gale?/Пийта или Гейл?
Не може ли и двамата? Или Финик направо? Оффффффф ГЕЙЛ.

#11
Something you hate about the series/Нещо което мразиш в поредицата
Това че нищо не се знае за героите накрая на третата книга. Смисъл знаем какво става с Катнис и Пийта,но Хеймич,Ефи,Гейл за тях нищо не знаем.А и това че убиха Цина,това просто ме уби.

#12
A character you wish hadn't die/Герой,който искаш да не е умирал
Цина. По дяволите на втората книга се надявах от дън душа да не умрял.НО уви УМРЯЛ БЕШЕ.Бях адски тъжна и докато четях частта преди да изкарат Катнис на арената бях някакво:"Не,не,не,не,мамка му,НЕ!".Но не-то с нищо не помогна.
(п.с. ето кой е умрял във втората книга,как не се сетих да го напиша в предишния пост?!)


Като за край,вчера Дженифър Лоръс имаше рожден ден и стана на чудните 25! Честитя ѝ рождения ден макари  на патерици.Дано да продължи с тази успешна кариера в киното и да е винаги така страхотно забавна и усмихната.
Уникална рисунка!

петък, 14 август 2015 г.

Принцът на тръните от Марк Лорънс

Заглавие: Принцът на тръните,първа книга от трилогията "Разделената империя"

Автор: Марк Лорънс

Страници: 336

Категория/Тип: Фентъзи

Цена: 15,99 лв.

Издателство: Бард

Моята оценка за книгата: 10 от 10

Благодарение на издателство Бард можете да прочете откъс от книгата: тук

Можете да си я поръчате от тук: клик

“  Пазете се от Принца на тръните...
Когато е на девет, убиват майка му и братчето му. На тринайсет е главатар на банда кръвожадни разбойници. Смята на петнайсет да е крал...

Време е принц Йорг Анкрат да се върне в замъка на баща си и да вземе онова, което е негово право. От деня, когато е видял как хората на граф Ренар убиват майка му и малкото му братче, а самият той е висял безсилно в плен на бодливата шипка край пътя, Йорг се опитва да отприщи тровещата го мъст и да въздаде справедливост. За него животът и смъртта са игра,в която няма какво да загуби.

Ала в бащиния му замък дебне вероломство. Вероломство и черна магия. Може ли един младеж, пък бил той и решен на всичко, да победи с невъобразима сила? „

Книга,която не ме остави да спя.

Първото, което искам да кажа е, че книгата не е толкова...страшна или зловеща, или извратена колкото я представят. Всъщност на мен ми се стори съвсем нормална като изключим факта, че имаше повече смърт от обикновена фентъзи книга.

Трилогията на Марк Лорънс се върти около едно единствено нещо - историята на Йорг Анкрат.

В първата книга ще се срещнете с младия Йорг (под млад имам предвид 13-14 годишен), който търси начин да се завърне в бащиния дом и да се възкачи на трона. Ако сте прочели резюмето на книгата, ще знаете че като малък, деветгодишния Йорг става свидетел на невъобразима жестокост за едно дете - вижда как майка му и по-малкия му брат умират. Тази жестокост бележи героя дълбоко, карайки го да извършва лоши неща за в бъдеще. Кралят - баща му - като капак на всичко не търси мъст. Не напада хората,които за взели живота на жена му и собствения му син. Под контрола на гнева и желанието за мъст, Йорг граби, убива, изтезава, премахва всичко по пътя си, за да стигне целта и същевременно се забавлява. Ала дали обаче щом стигне бащиния дом ще свали баща си от трона? И дали желанието му за мъст го води или нещо друго? Всичко зависи от това дали ще прочетете книгата.

Историята на Йорг Анкрат е трагична, вълнуваща, приключенска и забавна.(поне на мен така ми изглежда). Сам по себе си Йорг е хлапе психопат, водено от гнева на безсилието, че онази жестока нощ не е можел да направи нищо, защото е бил в плен на тръните. Самите тръни също играят главна рола в книгата и най-вероятно те са причината, сегашното заглавие да  е ".... на тръните". Без значение дали е вярно или не, историята на Йорг не е за всеки, но който иска да се потопи в свят, не толкова различен от нашия, но представен от ИСТИНСКА гледна точка със всичките му хубости и мръсотии, това е правилната книга.


За моя миниатюрен опит в четенето на книги,попаднах на една коренно различна книга. Нещо което не бях чела до сега. История е написана толкова...истински както казах и изпълнена неимоверно с убийства и хумор, макар и черен. Дори има и фантастика, която още повече ме кара да обичам тази книга. Не съм изненада от себе си, че макар и лош,главния герой ми стана любим, но съм изненада от стила на писане на автора. Повечето автори, ако сте забелязали, пишат книгите си  с повече...хмм..въздържаност относно езика, който употребяват. Говоря конкретно за езика на пътя. Всеки знае как звучи, колко грозно и не културно и т.н. В тази книга, Марк Лорънс просто е забравил значението на думата"възпитан" и го кара направо. Радвам се че успях да попадна на автор, който не  се страхува да пише толкова откровено, с или без цел да ни накара да вникнем повече в историята на героя му. Да откриеш такъв автор си е златна мина (поне за мен) ! Макар че,не винаги неприличния език ми е харесвал. Харесвам това, че самата книга не скрива нищо.

Колкото до история на принца.....както казах - трагична. Наистина не искам и да си представям какво ли ще е ако бях на негово място. Сама по себе си, болката която се изпитва при загуба на близки хора е неописуема, да не говорим че тук, героя е стоял безсилен и е гледал от трънака. Нищо чудно че е станал такъв беземоционален задник. Макар че,може самият персонаж малко да е пресилен, защото не съм много сигурна че на девет-десет бих убила първия си човек,както е направил Йорг. Но не искам и да разбирам.

Ако си мислете че история се върти около Йорг и манията му за власт,бами прави сте. По пътя до замъка на Анкрат, Йорг не спира да мисли как ще взема трона от баща си,бкакво го очаква там, дали го е забравил или го мисли за мъртъв. Всичко свързано с него и само него.нНе му пука че "бандата му" и членовете им имат свое мнение, те го следват и това е. Никакво приятелство, само лоялност и обещания за възнаграждения. Във всеки един момент, когато някой от братството умре, другите са свободни да го ограбят, та дори да го довършат ако не се дава на смъртта. Истински приятели. Но не ги съдете, все пак са разбойници, а разбойниците са си такива по природа.

Жизнено важно нещо, което ме объркваше (и продължава да ме обърква,нзащото го има и във втората книга) е това,нче Йорг ни разказва нещо, което преживява сега и преди четири години.Тоест има две времена. Преди - когато е бил на 9-10 и е започнало всичко,тръните,братята, пътя и Сега - когато е на 13-14 и е тръгнал към замъка, за да се възкачи на трона. Объркващо е, защото когато автора спомене нещо в графа Сега, което е случило в графа Преди,която не сте чели се обърквате. Дори сега сте се объркали нали? В такива моменти търсих предишната глава/ страница/ абзац, за да схвана напълно за какво става на въпрос и за да не изгубя нишката на историята. Беше ми забавно.

Друго нещо, което ми харесва в книгата е фантастиката. Има магове, същества които до сега не съм срещала и такива неща. Аз чета предимно фантастика и се радвам, че и тук намерих нещо, което да ми хареса. Факта е че обожавам и самоиронията и като цяло добрия хумор. Тук го имаше на макс,независимо дали беше черен или не. Йорг колкото и голям психопат да е, успяваше да ме накара да се ухиля като Cheshire Cat, дори на моменти в които убиваше някой и размишляваше как и защо го е убил. Мисля че горе в краткия откъс предоставен от Бард имаше нещо свързано със смъртта на брат Гмет. Ако го прочете сами ще се обедите за какво говоря.

Като цяло, книгата не е лесно четиво, нито е за всеки.Аз, бързо четящата, я четях доста бавно, защото самият стил ми е някак тежък и труден, но пък компенсира с това, че всичко е по подробно описано, макар и от гледна точка на главния герой, който за такъв психо има доста точно око за всичко заобикалящо го. А колкото до това,нче книгата не за всеки - така е. За пример ще дам, случката с две приятелки, които бяха нагости. Бях им дала да прочетат един момент от книгата и и двете казаха че им стига. А в момента дори нямаше убийства! Мисля че беше онзи момент със Сара...
Без значение, ако обичате да четете истории с много убийства, черен хумор и мрачност или искате да пробвате нещо ново, тази книга е за вас. Ако ви хареса има още две след нея, така че радвай те се.
Аз съм силно влюбена в трилогията и се надявам до 4-5 дена да приключа и последната книга.

за съжаление няма да цитирам нищо,защото книгата не е във мен
да я ... библиотекарката,която не ми я даде
но поне има картинки 

Ревю на втората книга тук - клик

сряда, 12 август 2015 г.

30 Day TMI,PJO&THG Challenge - Days #7 and #8

Пак почвам с непостоянството..чудно дали ще го направя това мое предизвикателство?

#TMI

They're so cute!#7
Favourite pair/couple/Любима двойка
Харесвам повечето двойки от поредицата,но тази която ме кара да се смея и завиждам е Малек

#8
Gabriel Lightwood or Gideon Lightwood?/Габриел Л. или Гидеон Л.?
Нямах идея кой е Гейбриъл Л. докато не се разрових в интернет и не открих уикипедията му. Като цяло,не съм и чела поредицата "Адските устройства", където той се изявява повече,така че казвам Гидеон.

#PJO
#7 
Least Favourite Major Greek God/Основен гръцки бог,който мразиш
So easy question -  Aphrodite
Не знам защо,просто не я харесвам. Твърде сладникава ми е,но ме кара да се смея.

вторник, 11 август 2015 г.

Книги,които трябва да прочета..

Днес сме какво,11 август? Ах,колко бързо лети времето и току-виж си се обърнала и то ХОП септември е вече и те очаква училището. Безценно. 

Доста дълго отлагах този пост,но днес докато тичах се реших да го напиша,защото в скоро време просто ще стане безкраен.
И така,идеята на този пост е да запиша книгите,които искам да прочета и след като ги прочета да ги зачеркна от списъка.(естествено ще се постарая да има "ревю"към всяка книга,но това не е важно).
Книгите,които съм си избрала са много различни една от друга.
Избрала съм точно тях,защото блогърите,които следя са написали наистина интересни ревюта и на мен адски ми се иска да прочета книгите,които те вече са прочели и са останали впечатлени или не чак толкова.
Мисля да изброя заради чии ревюта искам да прочета дадената книга/поредица,така че ако се видите ревютата си по - долу,надявам се да нямате нищо против. :)


#1 Поредицата "Изборът" на Кийра Кас 
1.Изборът
2.Елитът
3.Единствена
4.Наследница
Честно казано не смятах,че тази поредица ще ми хареса(не знам защо),но след всички тези позитивни ревюта,които изчетох по ней адрес,си промених мнението. Мисля че ще ми допадне,но да видим.
Благодаря на момичетата,които са написали тези невероятни ревюта.

#2 Трилогията "Разделената империя" на Марк Лорънс
1. Принцът на тръните
2. Кралят на тръните
3. Императорът на тръните

Добре,тази поредица сама избрах да я чета( е не точно,имат там два-трима човека заслуга хд) и както се вижда съм прочела първата книга(защото съм я зачеркнала). В край на сметка историята ми хареса доста и смятам по късно да напиша ревю за книгата.


#3 Поредицата "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас
1. Стъкленият трон
2.Среднощна корона
3.Огнената наследница
4 .(??)
Когато излезе първата книга много си харесах корицата,но така и не си взех книгата и в последствие забравих за нея..
След време обаче когато си направих блог и започнах да следя други блогъри намерих доста интересни ревюта и се реших да си я взема. Благодаря отново на хората,които са ги написали.



#4 Лунните хроники на Мариса Мейър
1. Синдер
2.Скарлет
3.Крес
4.(?)
(ревюта:тук,тук и тук)

#5 Трилогията "Създадена от дим и кост" на Лейни Тейлър
1. Създадена от дим и кост
2.  Дни на кръв и звездна светлина
3. Сънища за богове и чудовища
 С гордост мога да кажа,че съм прочела първата книга и със срам че не съм останалите две. Но ще го направя,така или иначе(стига да ги има в библиотеката).
(ревюта тук,тук и тук)



#6 Серия "Ако остана" на Гейл Форман
1. Да остана ли?
2. Къде беше?
Много отдавна бях попаднала на втората книга,но тогава бях в един период в който не исках да хващам такъв тип книга,за това не ѝ обърнах много внимание. Но сега със сигурност ще я прочета.
(ревюта: тук,тук,тук,тук)
Мисля да прочета и другата поредица на Гейл Форман,която няма име(?) и чиято първа книга не е преведена на български,но нищо.
1. Sisters in Sanity
2. I was here/Аз бях тук
(ревюта:тук и тук)

#7 The Juliette Chronicles/Хрониките на Джулиет на Тахере Мафи
1. Разбий ме
2. Разнищи ме
3. Възпламени ме
4.Destroy me
5. Fracture me
6. Unite me
Добре тук бях сериозно объркана колко книги има,но май излиза че това е трилогия и има написани още три книги по нея? Нещо такова. Не знам,а и не ми се търси точно сега.
Както и да е,прибавяме ги и тях в списъка.

#8 Елинор и Парк на Рейнбол Роуън
На тази книга има няколко ревюта и МНОГО положителни коментари,за това я прибавям в списъка.
(ревюта:тук,тук,тук и тук)

#9 Въглен в пепелта на Сабаа Тахир
Страшно ми харесаха ревютата,които четох по адрес на тази книга и съм 98% сигурна,че щом ми се отдаде възможност тази книга ще се присъедини към моята библиотека.
(ревюта:тук,тук и тук)

#10 Аз преди теб на Джоджо Мойс
Гледах тази книга в Orange-а,но не ми се стори интересна и по ирония на съдбата,когато се прибрах и разгледах блоговете на следените от мен блогъри,намерих две ревюта на книгата. И ми допаднаха хД Не знам как става тази работа,но беше адски гадно.
(ревюта:тук и тук)

#11 1.Сезонът на костите на Саманта Шанън
2. Орденът на ясновидците на Саманта Шанън
Когато прочетох ревюто на първата книга веднага си казах,че тази книга ще се прочете. Благодарение на блогърката разбрах и че има втора част,която също ще прочета. Имам чувството че тези две книги ще ми харесат.
(ревюто:тук)

# 12 Трилогията Заветите на Лориен на Питакъс Лор
1. Аз съм номер четири
2. Силата на шестимата
3. Възхода на номер девет
Първото нещо,което ме удиви е това,че Аз съм номер девет е книга. Втората нещо, което ме уби е че има и още две след нея. Ако не знаете по книгата има филм,който на мен ми хареса,но след като видях че всъщност е правен по книга,е,мнението не ми се смени ;Д Силно се радвам че видях ревютата на трите книги в блога на едно момиче,защото до тогава дори не знаех че ги има тези книги,които в най-скоро време се надявам да прочета.
(ревюта:тук,тук и тук)
#13 Трилогията "Последната игра" на Джейс Фрей и Нийл Джонсън-Шелтън
1. Поканата
2. Ключ небе
3.(не се знае)
Тази книга съм я виждала много пъти в книжарниците,но никога не ме е грабвала(срам и позор че съдя книгите по кориците,но сякаш вие не го правите....понякога :D) Така де,след ревюто,което прочетох се реших да отида до най-близката книжарница и да разгърна малко от книгата. И в следствие на това,книгата се прибавя в списъка.



#14 Кралицата на Тиърлинг на Ерика Йохансен
Аз съм от хората,които харесват всякакъв вид книги стига да им хване  нещо окото. Било то корицата или историята. Тук,първо че ме хвана корицата и второ историята. Четох коментари за тази книга и повече бяха положителни,а и всеки който беше направил резюме на книгата казва,че е хубава. Така че и нея я прибавям.
(ревюта:тук,тук и тук)


#15 Онова лято на Лорън Уилинг
Няма да лъжа,докато не прочетох първото ревю на тази книга преди 1-2 седмици не знаех,че изобщо съществува. Но щом видях корица(и прочетох 1-2 ревюта) си казах,че трябва да я прочета. Струва ми се доста интересна.
(ревюта:тук,тук и тук)

#16 Fangirl от Рейнбол Роуъл
Отново не знаех,че съществува докато един ден не попаднах на ревю на нея. И още едно след това. И още едно. И се реших и аз да я прочета.В допълнение на това като разбрах,че я няма на български език се реших да я прочета още по-силно,но както е тръгнало,може би няма да успея и ще я прочета когато я преведат.
(ревюта:тук,тук и тук)



#17 Серията "Живият Хаос" на Патрик Нес
1. Не пускай ножа
2. Въпросът и възраждането
3. Чудовищата на войната
4. The New World
5. The Rest Of Us Just Live Here
За пръв път чух за тази поредица от Ана,която каза че първата книга много ѝ харесала. После четох 1-2 ревютана книгата и ми хареса и на мен. За това прибавяме цялата порица към списъка.
(ревюта:тук и тук)



#18 Поредицата "Проклятието на тигъра" на Колийн Хоук
1. Проклятието на тигъра
2. Търсенето на тигъра
3. (???)
За тази книга разбрах от една приятелка,която ме кара да я прочета още от 1-2 месеца,а аз все отказвах защото нямах време(а и имах други работи за четене). Но и честно да ви кажа мислех че няма да ми хареса. Но(отново)ревютата на едно момиче ме убедиха в друго.Благодаря ѝ за което.
(ревюта:тук и тук)

#19 Пророчеството на гарвана на Маги Стийвотър
Тази книга ми я препоръча една жена работеща в книжарница. Каза ми,че книгата била много вълнуваща и интересна и е точно за моята възраст(или нещо от този,не помня). Така че,книгата се прибавя.
(ревюта:тук и тук)

#20 Трилогията (?) "Кръв от рая" на Джули Кагава
1.Законът на безсмъртните
2. Лек за вечност
3.The Forever Song
Лел,за тази поредица разбрах от Ана,така че на нея се дължи честа да я прибавя тук.
Пък и ми се струва доста интересна.
(ревю:тук)

Иииии като изключим факта че във вкъщи имам да чета още 8-9 книги,и сметнем общи всички страници.....имам да прочета още ,кажи-речи 5 000 -6 000  страници :D Не сигурно са по-малко,но мен това не ме вълнува. Важното е да прочета колкото се може повече книги от този списък,за да приключа и започна нов.

понеделник, 10 август 2015 г.

30 Day TMI,PJO&THG Challenge - Day#6

Добре,днес се реших да не пропускам ден от предизвикателството,така че май върви добре.
(Добре,добре,добре)

#TMI
Favourite Rune/Любима руна


Не съм си избира любима,за това разгледах няколко картинки в google и си харесах три:

1) Sight/Шесто чувство(или нещо то този род)
2)Angelic Power/Ангелска сила
3)Fearless/Безстрашност
Но като се замисля ми харесват и 4) Strength/Сила,мощ и 5) Speech/Говорене на различни езици





#PJO
Favoutite Major Greek God/Любим основен гръцки бог
(има се на предвид един/една
от 12 основни бога:
Зевс,Посейдон,Хадес,Хера,Деметра,
Атина,Аполон,Афродита,
Арес,Хермес,Хефест,Артемида,
Дионис,Хестия и Персефона) 

Тук се колебая. Преди Пърси Джаксън си харесвах Арес*'cause i like bad boys*,но след книгите ми станаха любими Хермес и Хефест. Нямам идея,защо просто ми харесват.
А колкото до богините.....там си остава твърдо Атина. Може да е снобка понякога,но като цяло е добра и мъдра богиня. 



#THG
A scene that made you laugh/Сцена(момент),който те кара да се смееш
Честно казано,така и не мога да се сетя за момент през който съм се смяла(и момента да е бил наистина смешен). Сещам се само за моменти в които някой умира,а аз се смея(което не говори добре за мен). Така че май ще кажа момент,в който Сноу си умря сам самичък от кашлицата,която го мъчеше. Докато четях книгата си представях как се дави и се смях. Заслужаваше си го дядката,колко живота беше почернил до сега. Дори мен ако питате трябваше да го мъчат :D Въх това беше злобно.....само за информация злобна съм само към гадни хора като Сноу,иначе съм мила и добра .........през повече време.





неделя, 9 август 2015 г.

30 Day TMI,PJO&THG Challenge - Days #4 and #5

Знам,много съм постоянна и следвам всичко по точки...
Ама сега да не се съдим.Както казва Полина "Хайде не с лошо!".
След като вчера не направих challenge-а реших да го направя за вчера и днес,така всичко ще бъде double.

# TMI

Day #4
Downworlders: fair folk,children of night,children of  Lilith or children of the moon?/Долноземци: феи,деца на нощта,деца на Лилит или деца на луната?

Като цяло ми харесват всички и бих предпочела да изброя по един герой от всеки вид,вместо да избирам само един вид,but i can't. (damn) Мисля че,най ми допадат децата на Лилит,тъй като те са магьосници,а и притежават различни животински неща - като крила или котешки очи(неееее нищо не намеквам).

Day#5
Favourite Downworlder/Любим долноземец

Сега сигурно си мислите,че щом избрах Децата на Лилит,ще кажа някои от тях. Да ама Не. Тук наистина ме боли сърцето,защото трябва да избирам между Рафаел Сантяго и Магнус Бейн. ......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................Но казвам Рафаел. Съжалявам Магнус.Забавен си -да. .Магьосник си - да. Но Рафаел е над теб в моя лист с любими долноземци. SorrynotSorry

#PJO

Day#4
Favourite camp event/Любима случка в лагера(?)

Сещам се за две,но и двете не са от тази поредица хД Все пак мисля,че случката където Пърси бива признат за син на Посейдон ,с проблесването на Тризъбеца над главата му е една от любимите ми случки.
Day#5
Favourite Weapon/Любимо оръжие

Щях да кажа Въртоп,ноооо като се замисля винаги съм искала шапка,която те прави невидим. НО и крилатите сандали биха ме задоволили.....Труден избор. Не може ли и трите? *НЕЕЕЕЕЕ
С ръка на сърцето,казвам сандалите на Хермес. Поне с тях ще мога да си летя където си поискам (и да открадна шапката на Анабет и меча на Пърси..........не че те ще ме оставят,де)

#THG

Day#4
A character you love that everyone hates/Герой,който обичаш,а другите мразят

Пийта? Имам странното чувство,че всички искаха Катнис да се събере с Гейл,а  не с Пийта. Поне така е според Радостина(и още 2139483 човека). Аз мисля,че Катнис и Пийта си подхождат повече. По-различни са един от друг. Докато Катнис и Гейл имат много общо и в край на сметка ще се скарат за нещо(според мен,както казах). 





Day#5
Your favourite fight/battle scene/Любимата ти битка(бой)

Хмммммммммммммммммммммммммммм. Мисля че май нямам,но като че ли битката във втората книга при онова въртящото се нещо(чието име забравих),където се намираха припасите с храна и оръжия ми хареса най-много. Нищо че Пийта едва не умря. ПУУУУФ!Това са подробности....



5kmrun and stuff

Вчера беше един от най-яките дни през това лято,та може и през целия ми живот.
И понеже не ми е достатъчно да го споделя с Полина и мама,ще го споделя и тук и с всеки който ми чете блога(демек само аз хДД)

Ако не знаете,какво е 5kmrun това е нещо като свободно бягане организирано всяка събота. Има три града,където се провежда това мероприятие - София,Варна и Бургас. Вчера се проведе нещо подобно,само дето се пръскаш със суха боя преди да почнеш да тичаш - Color5kmRun. Или с две думи - фестивалът на цветовете.
Това е нещо смесено между празника Холи на индийците и бягане. Холи е празник,в който се събирате много хора на едно място и хвърляте бои във въздуха. После се смеете и танцувате и пеете. Color5kmRun е нещо подобно,само че вместо да танцувате и пеете след плискането с боя,тичате 5 километра.
Да си яка хД
Знам звучи шантаво,но всъщност е много забавно + че и е
полезно.


Организаторите осигуряват тениска от Biofresh(компанията която ги спонсорира или нещо от този род,не съм проучвала.) която можеш да носиш докато тичаш и/или се плискаш с боя. Освен тениската получаваш и пакетче боя в различни цветове. И всичко това за 5 лв. Тениската обаче в никакъв случай не предпазва дрехата под нея,защото когато се прибрах потника ми беше също толкова оранжев колкото тениската. But wharever...

И както вече разбрах те,аз понеже нали съм голямата спортистка и тичам от два месеца насам,реших да се запиша с една приятелка и в край на сметка ето ни нас в 7:30 вече пътуваме. В 9:00 започна плискането и след това,един час по-късно,финиширахме. Тя - 150,аз - 151,но беше невероятно преживяване. За 8-9 години,през които живея във Варна не знаех че има алея наречена "Станчовата алея" по която ѝ тичахме. Както и че се открива страхотна гледка към морето от нея,но вече знам.
За книжката по-долу.

Като цяло тичането беше забавно,нищо че на моменти спирах за почивка(все пак 5 км са много). Дрехите ми бяха страхотно изцапани(да не говорим колко потни),но нямаше как да се снимам още докато бяхме там,защото боята,макар и хранителна,можела да повреди телефона ми(и за това той стоеше увит в торбичка). В край на сметка като се прибрах си снимах дрехите за спомен ...weird.


С Радито сме се разбрали да отидем и другата година,така че ако има желаещи присъединете се към нас. Ще станете оранжеви като мен или лилави като Радостина :DD
Оу и снимките които се появиха в сайта на Color5kmRun от "папараците" са просто уникални. Най-вече на тези които присъствам аз хДД Не мога да повярвам колко "невероятно" съм изглеждала хД Просто трябва да ми завиждате :DD

Линк към Color5kmRun - клик
Линк към снимките от бягането - клик
Линк към сайта на 5kmrun - клик

Обаче тичането беше част от преживяванията ми за деня. След като се "премених" в новите си цветни дрехи,отидох на Анифеста с братовчед ми. Ако не знаете какво представлява Анифест,това е мероприятие организирано от фенове на анимета за фенове на анимета. С няколко думи,там може да откриете почитатели  на аниметата и видео игрите. Феста се организира два пъти в годината. Един път през лятото и един път през зимата. Следователно има летен и зимен анифест.

Линк към страницата на анифеста - клик

На мен ми беше първия фест и макар,че не съм гледала анимета от април на сам ми хареса много. Имаше различни хора,от различни групи събрано на едно място,за да се забавляват с други откачалки като тях. :D Имаше различни артикули от различни анимета както и косплеъри преоблечени като разни аниме герои.
Беше много цветно и разнообразно. За съжаление аз не успях да отида още в началото на феста,защото......бягането.....и изпуснах повечето яки неща,НО поне се забавлявах доста. ИИИИ се сдобих с две неща:
Гердан с книжка, на която пише Death note.
И някакво тюленче(май)-ключодържател,чиито ребра се виждат. Звучи странно,но е супер сладко.

Докато с братовчед ми чакахме на опашката пред входа,за да си вземе билет(аз имах...хихихи) видях едно момче,което много ми приличаше на кукла. Високо,слабо,със русо-бяла коса и сини очи. Имаше много интересно лице.....Както и да е,видях го като влизах в залата и после като излизах. Вървя пред мен с още едно момче до входа на морската градина после изчезна. Така,че ако го познавате(или той чете това, ама на дали) кажете му,че е секси.
(Момче много си хубав.)

НО отново приключението ми не свърши до тук. След анифеста реших да отида на Алеята на книгата(е това вече трябва да знаете какво е). И макар че, вече имах две книга от него,реших да си взема още една(стане ли въпрос за книга,ставам алчна.......като имам пари хД).
So отидох разгледах шатрите и си взех "Революция" на Дженифър Донъли. Авторката не ми е непозната,защото съм чела неща от нея - като например " В морските дълбини"(имам и ревю на нея,първото ми хД клик) и мисля че книгата ще ми хареса. Все пак ако сте я чели,кажете ми дали е хубава или не. Ще се радвам на мнението ви.

Този пост беше предназначен за вчера,но бях твърде изморена да го донапиша и "оформя" ,а и заспах в десет и нещо... Don't hate me.

Както и да е,имам да поствам още 2-3 неща,така че днес ще бъде postattack :DD