неделя, 27 септември 2015 г.

The Son of Sobek by Rick Riordan

Тъй като прочетох тази кратка история *за съжаление* на английски,  реших че заглавието на "ревюто"също би трябвало да е на съответния език. Защо? Нямам идея хД

Пърси среща Картър. Или Картър среща Пърси. Има ли значение? Важното е че се срещат!
В "Синът на Собек" отново се срещаме с двама познати персонажа: Пърси Джаксън, от световно известната поредица "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп" на Рик Риърдън и Катър Кейн от другата известна поредица на автора, "Хрониките на Кейн". Два толкова приличащи си героя, които може би само митологията ги различава....и враговете които ги преследват.
 В кратката история предоставена от Риърдън наблюдаваме crossover между "световете" на Пърси и Картър. Гърция среща Египет
Книгата започва така:

"GETTINHG  EATEN  BY  A  GIANT  CROCODILE was bad enough.
The kid with  the glowing sword only made my day worse"

Интригуващо нали? Няма как да не ви стане интересно. Писателят не е изневерил на себе си като отново ни е предоставил дози хумор в произведението си. Саркастичният тон и смешните ситуации присъстват в голяма част от мини-книгата. Историята е разказана от името на Картър Кейн, който е излязъл на разузнаване, за да потвърди или не появата на създание, което тормози гражданите в близост до Montauk Highway/New York. Ала обаче щом намира и разбира какво е създанието вече е твърде късно, защото бива изяден от него. Гадно нали? Но почивката му в стомаха на крокодила не е толкова дълга, защото бива спасен от тайнствено момче с черна коса и синьо-зелени очи, носещо оранжева тениска. Досетих те се кой е нали?
Може ли да вметна колко
интересна е българската
корица? :3

След като Картър и Пърси се срещат официално се наблюдават и разпитват един друг. Дори започват битка, по вина на Картър.

 "As soon as I spoke the word,the symbol blazed in the air between us.A giant fist the size of a dishwasher shimmed into existence and slammed Camper Boy into the next country."

Ала какво става по нататък? Дали Пърси наистина е пратен в друга страна? Дали крокодила ще изяде Картър още един път? Дали легендата за потта на Собек може да ви накара да спрете да се къпете в реки? Тези неща оставям на вас на откриете сами, защо ако не се спра мога да разкажа история накрая. :D
Като цяло съм адски развълнувана от факта, че успях да прочета първата си мини-книга на чужд език. Тъй като аз си падам мързел и си чакам някое издателство да преведи книгите, не чета на английски или други езици, но за тази се реших  *нищо че издателство Егмонт я преведоха хд*.

За първи път се срещнах отблизо със стила на Рик Риърдън. Имам предвид оригиналния. Начина на писане на автора се различава доста от превода който сме чели ние в преведените поредици тук. И нямам предвид че в превода има грешки или неточности, нищо подобно. Просто има разлика в това когато четеш книга написана в оригиналното и състояние и в преведената и версия. Нямам идея дали го обясних правилно хД Както и да е, насладих се и се смях много на изразните средства, които чичо Рик е използвал в историята. Различните артефакти, йероглифи и думи, които Картър използва ме накараха да изпитам носталгия към "Хрониките на Кейн". Явно света на Хор и Изида започва да ми липсва.


Again some Instagram xD
Като изключим стила на писане на автора  ми хареса как е замислена и самата история. Приключението е едно, вярно ала е толкова забавно и интересно едновременно, каращо те да четеш още и още, за да разбереш какво става по нататък. Изключително се възхищавам на автора за това негово умение да заинтригува читателя още от начало чак до края на всяка негова книга. Замисляла съм се какво ще стане ако Джаксън и Кейн се срещнат наистина, но никога не съм си представяла, че срещата им ще бъде такава.Толкова, забавна....и най-вероятно предопределена от техен враг.



Като за край ще кажа, че ако искате да разпуснете след тежък ден в училище определено трябва да прочете "Синът на Собек". Историята е кратка, хумористична и определено ще ви накара да забравите за учене поне за 30 минути. Ако искате да четете в оригинал историята, по надолу ще дам линк *иконката* откъдето можете да си я изтеглите или можете да посетите сайта на издателство Егмонт, които я предлагат преведена на български само за 1,99 като Е-книга (препоръчвам и двата варианта). Или можете да я слушате от YouTube рецитирана от самия Рик Риърдън.

        


       
Тъй като "The Son of Sobek" е първата книга от поредицата "Camp Half-Blood/Kane Chronicles" crossover се надявам издателство Егмонт да преведат и другите две мини-книги, а именно: "The Staff of Serapis" и "The Crown of Ptolemy" и може би да ги свържат в обща книга, която да издадат. Така биха зарадвали много от почитателите на Рик Риърдън, които нямат възможност да си купуват Е-книги или не знаят английски, за да ги четат онлайн.
(like me xD)

събота, 26 септември 2015 г.

Хрониките на Спайдъруик: Продължението на Х. Блек и Т. ДиТерлизи

Наскоро установих, че имам странно привличане с детските книги и реших щом следващия път отида до библиотеката да си намеря нещо по детско. И за мой късмет (да не повярваш), когато отидох до библиотеката,попаднах на продължението на "Хрониките на Спайдъруик".И естествено си взех и трите книжки.

(ревю)

Както в "Хрониките на Спайдъруик" тук също се срещаме със света на феи,тролове и великани, които Холи Б. и Тони ди Т. изградиха в първата поредица. Но вместо главни действащи лица да са Джерард, Саймън и Мелъри се запознаваме с две напълно различни деца.

Ник е момче, което не умее нищо. Не е добър в спорта, нито пък в общуването с хора. След смъртта на майка си, той става озлобен и неприятна компания.
Лори е момиче с пъстра фантазия и умеещо да завързва приятелства. Макар лошите неща в живота си, тя винаги гледа от другата страна на нещата.
Какво става когато тези два напълно различни героя се срещат? Става това, че света се преобръща. Буквално.
След като един ден Ник разбира, че баща му ще се жени повторно и че ще има сестра, той не изпитва особено положителни чувства. Особено що се отнася по адрес на усмихнатата и смахната Лори, която се пада неговата бъдеща сестра. Той не може да приеме, че един напълно непознат човек ще живее с него и семейството му. В допълнение на неприязъна му към момичето допринася и факта, че тя не спира да говори за феи и магически същества. Това изключително дразни Ник, защото той знае,че такива неща съществуват само и единствено в приказките. Докато един ден не се убеждава, че са истински.....и че приказките не са единствения им дом.

Поредицата "Хрониките на Спайдъруик: Продължението" се състои от три книжки -

1. Песента на водния дух
2. Пробуждането на великаните
3. Драконова хидра

- във всяка, от които действието се развива супер бързо, с не много обясняване и уточняване на нещата, типични за детските книжки. Срещите на героите с магическият свят и преживяванията им свързани с него са едновременно забавни и напрегнати *но не чак толкова, все пак това не е .... типична книга :D*. С всяка следваща книжка се вижда разликата в общуването и мисленето на героите и под герои имам предвид Ник. Като цяло авторите са наблегнали на неговия персонаж и неговото развитие. От това, как в първата книга, в която е неприятен и ограничено мислещ, става смел и готов да се изправи пред всичко във втората и трета. Естествено, не всичко се върти около него -  има представени и други второстепенни герои, които допълват всеобщата картина, като например Джулс, Джерард, Саймън и Мелъри. Да, правилно сте прочели. Триото Грейсън също се появяват. Бях изключително изненада когато се появиха и малко ядосана от това, че светлината на прожекторите не ги осветляваше толкова много, ако ме разбирате. Явно изпитвам някаква носталгия към "Хрониките на Спайдъруик". Какво дете съм само.. Отклоних се, i'm sorry.

Малко instagram пак хД
Та, освен развитие в характерите на героите се наблюдава и развитие в света на Ник и Лори. Може би не точно развитие,а открития. Как във горите на слънчевата Флорида се крият тъмни кътчета, домове на зли чудовища или на добри горски нимфи. Срещаме се още с нови магически същества - сирени, великани, никси. Както и разбираме, че има и други начини да виждаш магическите създания, който не включва плюене в очите. В общи линии забавни неща. О, да не забравя.Освен откриването на вълшебните кътчета и създания героите се срещат и с известна доза реализъм. Нямате си и ни най-малка представа какви пакости правят, за което им казвам браво. Аз самата на 12 не съм била толкова луда :D
Срещаме се и с малка доза знание. В книжките има поместени доста интересни факти за random неща, които аз лично не знаех,и доста се радвам че ги научих. Пример мога да дам с това какви свойства притежава метанът или какво означава Кралят на плъховете. За последното просто no comment...
И тук, както и в предишната поредица има илюстрации, за които съм адски благодарна, защото това не до-описване на нещата е ужасно и една илюстрация го замества перфектно. И в трите книжки ще срещнете поне 30-тина илюстрации на ситуациите в които попадат героите, както и това как изглеждат самите те. Нямам идея самите автори ли са автори на тези страхотни картинки, но дори и да не са,просто човекът който ги е направил заслужава едно огромно БРАВО!

Като за край ще кажа, че поредицата "Хрониките на Спайдъруик: Продължението" е страхотно разпускащо четиво, което те кара да приключенстваш с героите. Срещата със магическите същества и илюстрациите допълнени към тях допринасят към описването на този, така интересен вълшебен свят. Събрани общо в 400-450 страници тази поредица е подходяща за всеки. Лично според мен.

          

Между другото, авторите са направили още три книжки, които обаче не са поредица ;д Става дума за Arthur Spiderwick's Notebook of Fantastical Observations , Arthur Spiderwick's Field Guide to the Fantastical World Around You и The Spiderwick Chronicles: Care and Feeding of Sprites . До колкото разбра, те са илюстрирани и ни показват всички същества представени в книгите.Но май има и още хД Надявам се някой ден да се сдобия с тях ;33

неделя, 20 септември 2015 г.

30 Day TMI,PJO&THG Challenge - Days #17,#18,#19 and #20

Кога ли ще завърша това мое предизвикателство..

#TMI

#17
Favourite Jace/Clary scene/Любима сцена: Джейс и Клеъри
Като се замисля май нямам тяхна любима сцена.Единственото нещо,което ми се е отпечатало в съзнанието е обучението на Клеъри в института,когато Джейс и беше инструктор*или поне се опитваше*.

#18
Least favourite member of the Clave/Член на Клейва,който мразиш
Мразя всички,които се опитват да подкопаят нашите герои.Примерно Инквизиторката.


#19
Favourite Jem/Brother Zachariah quote/Любим цитат -  Джем/Брат Закарая
Благодаря!След като Радостина и Tumblr ме спойлнаха за края на третата книга от "Адски устройства" сега и предизвикателството!Мне ме хора хич не е яд!Така де,има няколко:


"Wo ai ni,Teca
Wo bu xiang shi qu ni"
---
"Обичам те,Теса
И не искам да те изгубя"
#20
Favourite Will quote/Любим цитат - Уил
Тъй като все още не съм чела третата книга това е любимият ми цитат: 

"Khalepa ta kala"
---
"Красотата е жестока"

Но има и още един,който е от третата книга:


#PJO

#17
Most Memorable Moment/Най-запомнящ се момент
В момента се сещам за един момент от "Героите на Олимп",който просто не мога да забравя.Когато Пърси и Франк бяха затворени в аквариум и Франк се превърна в гигантска златна рибка и започна да се удря в една от стените на аквариума......просто представям си го и се смея като луда :D
Fish face xD
#18
Most Emotional Moment/Най-емоционален момент
Когато Пърси и Анабет отиват в Тартар.Знаех че ще отидат И ВСЕ ПАК МИ БЕШЕ ГАДНО!

#19
What would Nectar/Ambrosia taste like to you?/Какъв вкус ще има нектарът/амброзията за теб?
На шоколад.Или шоколадов чипс.Или пица.Не,на шоколадови бонбони.

#20
Favourite Special Ability/Любима специална способност
Всички имат наистина уникални дарби на които завиждам адски много и ми е доста трудно да избера.Като цяло ако имах възможност да бъда нечия дъщеря бих избрала да съм на Хермес*защото този бог чисто и просто си е мега якият и не само това*,НО тъй като Рик Риърдън не е разяснил какви сили могат да имат децата на Бога,казвам тези на Пърси.Кой не иска да владее водата и да си общува с риби....... и коне.
Малко в стил аватар хД

#THG

#17
The worst death/Най-лошата смърт
На Ру,на Финик,на Прим.Честно Сюзън Колинс ти обичаш ли почитателите си?

#18
A song that reminds you of the series/Песен,която ти напомня за поредицата
Две са и и двете са на телефона ми.Дори първата песен,частта в която присъства във края на всеки трейлър на филма,ми е рингтон когато имам известие. Става голяма забава ако съм в час и изведнъж се чуе:
     
Странното е,че на песента,която пее Катнис,съм правила клип,преди да я включат във филма :D

#19
Your favourite pairing/Любима двойка
Пийта и Катнис.
So sweet <3 <3
#20
Your least favourite pairing/Двойка която не харесваш
Лел,като се замисля така няма.

събота, 19 септември 2015 г.

Императорът на тръните от Марк Лорънс

Първа книга                                      Втора книга

Това "ревю" трябваше да го напиша доста по рано,но явно днес ми идва 
музата за писане.

Съдейки по това какви нескопосани ревюта съм писала за първите две книги от поредицата,си нямам и ни най-малка представа какво ви е мнението за книгите,НО аз лично ги обожавам.С тези три шедьовара от 1000 и няколко страници,Марк Лорънс ме накара да заобичам антиутопитята*да книгата е антиутопия,най-сетне го разбрах хД* както и Йорг ;3.Не бях срещала по мрачен,забавен,първичен,убийствено саркастичен и извратен герой до преди да прочета поредицата.

В третата книга,"Императорът на тръните" най-после абсолютно всички въпроси,които сте си задавали през първата и втората книга,биват кристално обяснявани и разяснявани. Плюс,че има и допълнителна информация - автора отново се връща назад,но за един кратък момент се връща в момент когато Йорг е на 9-10.Няма да казвам,защо точно така е решил автора,ще оставя на вас да прочетете и да разберете сами. А колкото до историята...просто си нямате и най-малка представа какво става с нея.


В тази книга най-после Йорг получава прозрение.Или не точно прозрение.По-скоро се себеосъзнава и размишлява над действията си от изминалите години и какво е причинил чрез тях.(В това има пръст и Катерин)Осъзнава,че повечето убийства извършени от него не са избавили хората от този свят за добро,а за зло.Разбира че чрез убийства,заплахи и изнудване не винаги получаваш това което искаш.Разбира колко лош е самият той.Осъзнава го.И се опитва да промени развоя на нещата.

Ако сте прочели втората книга знаете как свършва тя,какви неща преживява Йорг,къде ходи,какви открития открива,с какви хора се запознава.През цялата трета книга варират три основни неща: 1 - основната история,след края на втората книга,2 - отново връщане 5(май) години назад,където биват уточнени и изяснени доста неща и 3 - глави от името на Чела. Като цяло редом с основната история,как Йорг се опитва да стане император и да обедини империята,върви и историята от времето когато е прекарал известно време при дядо си.Как там в замъка се запознава с Фелсктър(или там както се казваше онова ехо),как се сближава с чичо си и т.н. Историята ни разкрива и едно пътешествие което Йорг прави и което играе важна роля в основната история.
Нещо познато?А,а,a,a,a???
А основната история?Тя е много простичка - Йорг,който както знаете е решен да стане император,решава да замине за събора на кралете*или нещо такова*където чрез гласуване ще се избира новия император.Плана му е перфектен,отива и се връща като император ала обаче нищо не става така,както е планирано.

Първото нещо което ще ви шашне в книгата е че Йорг ще става баща.Да това на ми дойде като шамар през лицето,но е факт.С Миана ще си имат бебе,което*естествено*трябва да се роди точно когато Йорг го няма.И поради неблагоприятни обстоятелства*и под неблагоприятни имам предвид опит за убийство на кралицата*,с цел безопасността на Миана,Йорг я взима със себе си(и още 1000-2000 войници ).Да не забравим и факта,че откакто приключва обсадата на Ренарските планини,лелята на Йорги постоянно му бърника в сънищата.Което много не му помага.Паралелно докато пътуват към града,Йорг си припомня отминалите години през които са се случили доста неща,които имат важна роля в сегашния му живот.И не само това.В тази книга,Лорънс решава да помъкне нещо и за Чела - тази едновременно красива и отблъскваща некромантка.В главите от името на Чела разбираме повече за живота ѝ и за това как действия смята да предприеме с цел да не попадне под гнева на Мъртвият крал. (Запознаваме се и с още един герой - Кай).Като казах Мъртвият крал,знаете ли кой е той? Аз разбрах преди Йорг,което силно ме зарадва,разочарова и обърка.Наистина до момента в който не се досетих кой може да е той,не предполагах че може да бъде......
Както и да е,минало заминало след като разбрах кой е ми беше пределно ясно как ще завърши книгата Н-О тя не завърши както предполагах.Наистина,Марк Лорънс как не те е срам?Краят беше странен,достоен за тази поредица и го мразя,защото исках и все още искам да чета още и още за Йорг,независимо какво гаднярче е.
Всичко е от бащата обаче,ако не беше тоя дръвник Йорг нямаше да бъде такъв психопат,но аде,бащи...

Малко pictures от Instagrame xD
Като за един нескопосан край ще кажа,че книгата е страхотна и се надявам отново някой ден да ми се отдаде възможност да я прочета(както и другите естествено).Историята на Йорг,която ме държеше на тръни*извинявам се за израза*,забавляваше ме и ме караше да го съжалявам(и ми влезе под кожата),ще ми липсва.Тези сцени изпълнени с насилие също ще ми липсват(всеки едни от нас има едни такива периоди през които иска да чете за бой и смърт.....или явно само аз ги имам).Макин,Горгот,Катерин(която хейтвам) и всички останали персонажи ще ми липсват,дори Райк!Ще ми липсва цялата поредица,но предпочитам да свърши отколкото,както каза авторът накрая,да я продължи и оплеска.


      

Впрочем Марк Лорънс има още една поредица озаглавена Войната на червената кралица (Red Queen's War) която незнайно защо си мисля,че е пряко свързана с Разделената империя...и не,не е само защото в поредицата също има Червена кралица....... и защото в Goodreads си го пише чисто и просто хДД

понеделник, 14 септември 2015 г.

Ангел с часовников механизъм от Касандра Клеър

Една книга,която въпреки че на моменти не ми задържаше вниманието,прочетох и се гордея с това.

Нека започна с това,че харесвам адски много Касандра Клеър като писателка,защото има такава огромна фантазия,че нямам думи.Първите нейни книги,които прочетох бяха тези от поредицата "Реликвите на смъртните" и мога да кажа,че ги обожавам всичките(без шестата,която не иска да отварям,защото знам че история ще свърши). Преди 1-2 месеца една приятелка(също фенка на Реликвите) реши да прочета първата поредица на Касандра,а именно "Адски устройства".
И естествено,аз се хванах след нея.

В книгата се срещаме с 16 годишно момиче на име Тереза Грей.Теса - още както я наричат - живее в Ню Йорк с леля си (Хариет) и брат си(Натаниъл),след загубата на родителите си.Но след време брат ѝ решава да замине за Лондон и Теса остава сама с леля си,която скоро -за съжаление - умира. Останала сам самичка в големия град,Теса решава да отиде при брат си.Само с дрехите на гърба си тя пристига в Лондон,но за нейна изненада не среща Нат,а две странни сестри,наричащи себе си Сестрите на мрака. Теса уплашена,не иска да тръгне с тях,но след като я убеждават,с писмо написано от брат ѝ че може да им се довери,тя се съгласява да я отведат. Което е голяма грешка.

Оказва се че сестрите на мрака не са такива за каквито ги е мислела Теса - а много по лоши.
Докато е при тях,главната героиня разбира че не е обикновено момиче,а нещо съвсем различно - превръщач или превъплъщач. Същество което може да се превъплъти в някой друг стига да е имало досег до вещите на съответния човек. Теса бива адски уплашена от цялата ситуация и много несигурна относно доста неща - себе си,брат си,родителите си. Чашата прелива когато разбира,че е обещана на Магистъра,човек който тя не познава. За това се решава да избяга.Ала след един неуспешен опит се случва нещо странно.В стаята нахлува най-красивият младеж който тя някога е виждала - Уилям Херондейл. Неустоимо красив със своите сини очи и черни коси,Теса веднага бива покосена от излъчващия се от него сексапил(така си е,да не спорим) и след като той ѝ помага да избяга от Сестрите на мрака,нашето момиче става още по объркано. Защото разбира,че е попаднало в друг свят.

След тръгването си с Уил,Теса осъзнава че в нашият свят съществуват много същества. Демони - които биват убивани от Ловци на сенки,Ловци на сенки - потомци на ангели и хора,Долноземци - различни същества - феи,вампири,върколаци,магьосници. Доста нови и странни неща за едно 16 годишно момиче. 
Щом Уил отвежда Теса в Института - място предназначено да бъде дом на ловци на сенки сираци - тя разбира,всичката тази информация и тя и идва в повече.Но макар и силно объркано и несигурна в себе си,Теса знае каква е целта ѝ.А именно - да намери брат си и да разбере какво е тя.
(Цялото действие на книгите се развива във викторианска Англия -                                             важна подробност хД)

Признавам си честно,наистина имаше моменти в които книгата не ми задържаше вниманието и мислех дори да не я дочета,но нещо в мен  казваше "Е,само едни 200-300 страници,давай!". И добре че това гласче ме подканваше да продължа!
В общи линии като изключим тези кратки моменти,книгата е наистина хубава. Касандра Клеър не изневерява на себе си и отново е включила типичните за нея пълни картини,колоритни герои и странна любов. Героите -  имаше моменти в които,ту ме дразнеха,ту ги обичах. Най-много ми хареса в главната героиня това,че макар и леко глупава и дооооста старомодна(но това го разбирам все пак действието се развива във викторианска Англия) винаги беше готова на всичко за брат си. Уил - толкова красив и саркастичен,ме дразнеше с отношението си към хората около него. Едно такова надменно и прекалено арогантно.(но това му го прощавам,във втората книга ще разберете защо).Джем - ооо Джем!Това момче може би най-много ми хареса. И не само заради болестта му,а изцяло заради характера му.Как се грижи за Уил независимо колко лош е той,колко е мил към всичко около него,как бива такъв голям мръсник във втората книга макар и дискретно,колко разумен и мъдър е за 17 годишен. Колко е смел и какъв борец е. Добър приятел като цяло . Мда ако не сте разбрали,Джем ми е влязъл под кожата.
А другите герои?Всички са ми симпатични включително и лошите.Дори и Камила ми допадна....но после във втората книга отново я намразих..Bitch she was,bitch she is and bitch she'll be.

Какво друго да кажа,радвам се че прочетох книгата.Докара ми доста емоции и доста уточнения за разни неща.Героите ме забавляваха,а историята ме поглъщаше.Благодаря и на библиотеката,че поне един път улучих книгата там.Все я нямаше когато я търсих хД.

"Ако никой в света не го е грижа за теб,съществуваш ли наистина?"



петък, 11 септември 2015 г.

Магнус Чейс и Боговете на Асгард

АЗ СЪМ ПРОСТО В ЕКСТАЗ!


Goodreads: click

Не знам дали сте чули, но Рик Риърдън (автор на Пърси Джаксън и Боговете на Олимп, Героите на Олимп и Хрониките на Кейн) е решил да започне напълно нова поредица озаглавена "Магнус Чейс и Боговете на Асгард"! Аз съм адски развълнувана от този факт! Нямам идея колко от вас, хората които четат този пост, харесват творенията на Риърдън, но аз съм просто влюбена в тях. ;3 Самият автор ми е толкова симпатичен, да не говорим за книгите му. Има един такъв стил...хем забавен, хем интересен и същевременно научаваш нови неща. Уникален е! Сигурно изглеждам като малко дете, но просто адски се вълнувам от факта че новата му книга излиза само след месец (кажи-речи няма и толкова) и то не само в Америка, но и в България! 
Clearly dead...

Корицата на книгата е просто повече от великолепна и нямам търпение да я видя отблизо хД

Адска е.Обожавам я. Благодарим на Рик и на профила му в инстаграм.
Можете да го последвате,като кликнете на иконката:


Естествено има още една алтернативна корица, но лично на мен тази повече ми харесва и се надявам издателство Егмонт (които потвърдиха,че ще я преведат и издадат) да я запази.

Да си много нахална.
Естествено в Америка книгата излиза по рано. Има-няма някакви си 7-8 дни, но са достатъчно(поне за мен) да си взема и прочета книгата.

Мда трябваше да го споделя и в моя Инстаграм хД
Магнус Чейс и Боговете на Асгард - четвърта поредица, която Рик смята да осъществи и чрез която иска да ни запознае с един нов герой. Да ни покаже неговия свят изпълнен с приключения и хумор. С нова митология. И нови същества. Както видяхте първата книга от поредицата е озаглавена "The Summer Sword" или "Мечът на лятото". Нямам си никаква идея как лятото се свързва с Асгард и/или Скандинавия (от там май произлизаха митове за Асгард или нещо такова), но just Gods i can't wait!! Сто процента ще има Тор и Локи или поне аз се надявам да има...Искам да видя (ако наистина Рик е решил да ги включи) как ще ги представи Риърдън. Просто много искам хд Съдейки по предишните му книги и описанията които е направил на Боговете..очаквам нещо неочаквано. И забавно.


Като гледам тези
две снимки и стомаха ми
се бунтува.
Толкова много копия....
които просто нямам търпение да бъдат пуснати.




Какво още да ви споделя...а да! Преди няколко дни, не помня колко,докато си разглеждах фейсбука открих нещо уникално. Рик Риърдън беше пуснал видео, в което чете част от първата глава от "Мечът на лятото". И понеже видеото не иска да се пусне тук,можете да го гледате в youtube като кликнете на иконката:

Страхотна глава нали?Изобщо не звучи обещаващо...Нееее. Все пак макар и да сте чули началото на първа глава, аз реших да споделя и нейна картинка, защото....мне, знам звучи супер СТРАННО.
Страхотно заглавие като за първа глава Рик. Убиваш ни
Трябва да спра да пиша,защото този пост ще стане безкраен,а и не съм качвала нищо друго от има няма 4 дена и сега така изведнъж един дъъълъъъг пост...Аа, пука ми :D Като за последно ще ви покажа какво намерих (отново) в инстаграм преди няколко дни.

Ясно е, че е от Tumblr,но Джейсън..Джейсън. Дали Рик е направил crossover между книгите или не, нямам идея, но ако е.....хмм, Рик не спирай да пишеш!

****
И сега, преди да си тръгнете от моя блог (благодаря ви че сте го погледнали все пак) причината за написването на този пост е: