понеделник, 11 април 2016 г.

Бухтичка от Джули Мърфи

 Уилолдийн е на шестнайсет, дебела, щастлива и луда по певицата Доли Партън още от както се помни, без да и пука какво мислят другите за нея. Приела е как изглежда. Ала едно лято променя всичко, защото тогава Уил разбира, че Бо - атлетичния ѝ колега от "Харпи", по който е хлътнала -  я харесва.Което не е добре. Разяждана от съмнения Уил не знае какво да прави, а Елън - най-добрата ѝ приятелка от детинство - постепенно започва да се отдръпва от нея, сякаш не иска повече да са приятелки. На всичкото отгоре,скоро започва конкурса са красота "Мис синя лупина", който тя ненавижда,защото всяка година превзема живота на майка ѝ и съответно -  нейния. Вбесена от неувереността си, тя предприема дръзкото и необмислено решение тази година да се включи в конкурса като не подозира, че чрез постъпката си ще вдъхнови други хора да последват примера ѝ. А дали това е добре и дали ще промени нещо? Ще успее ли Уил да докаже, на себе си и другите, че не е нужно да си като всички останали, за да постигнеш нещо? Всичко зависи от нея - и от това, как ще постъпи.

Още когато попаднах на анотацията на книгата в Goodreads исках да я прочета, защото усещах, че ще ми допадне. Не се подведох. "Бухтичка" се оказа една прекрасна и забавна книга, която въпреки сладката си корица, засяга много сериозни теми и дава на човек поводи за размисъл. Винаги съм обичала този тип книги, които едновременно в себе си съдържат забавни, но и тъжни неща, каращи читателя в един момент да се усмихва глуповато, а в следващия да  плаче.

Джули Мърфи пише леко, приятно и увлекателно, и докато се усетите вече сте преполовили книгата. Главите са кратки, не повече от 4-5 страници, което според мен е плюс, защото аз съм от читателите, които предпочитат кратките пред дългите глави пълни с описания.Действието се развива плавно, може би на моменти става доста бързо, но в никакъв случай не е бавно. Оценявам това, че авторката се е постарала да не го влачи, защото, признавам си очаквах точно това. Уви, добре че грешах.

Историята беше нещо, което исках да видя как ще се развие, защото тя е от онези, които въпреки че не  представляват нещо ново  и края им има два варианта, предоставя на читателя възможността да изпита набор от различни емоции. Харесва ми факта, че авторката засяга важни теми като  самоувереността, дискриминация на различните, приятелството, порастването, несигурността у хората. Все сериозни и наболели теми. Това е доста смело, защото независимо колко бързо се развива обществото винаги ще има хора като Патрик Томас, които няма да престанат да обижда и дискриминират различните, и точно книги като тази са пример, че независимо какви недостатъци имаш,не трябва да забравяш, че нищо не ти пречи да се държиш и да правиш нещата, които и другите правят. Никой не е перфектен и чрез героите си Мърфи показва, как понякога ти е нужен само един лек тласък , за да промениш мисленето си и да предприемеш нещо, което до сега ти се е струвало невъзможно или непосилно. Нещо смело. Обичам да чета за подобни неща, защото докато гледам как героите постепенно израстват и преодоляват това от което се срамуват, приемайки себе си, се вдъхновявам от тях и си ги припомням когато аз сама изпадна в депресия от  рода на не-харесвам-себе-си-заради-проклетото-си-тяло.

 "Съвършенството е просто някаква неуловима сянка, която преследваме."

Уилолдийн, това момиче със странно, но същевременно толкова интересно име успя да ме спечели. Забавна, саркастична и много истинска, Уил може би е един от най-реалистичните героини, които съм срещала. Решенията, които вземаше, начина ѝ на държание, притесненията които изпитваше, всичко това ми беше до болка познато и поздравявам авторката за това, че е успяла да опише и предаде всички емоции които Уил изпитваше. Моментите, в които беше пример за същинския непукизъм и в следващия, пълната му противоположност са ми толкова познати, че на моменти докато четях имах чувството, че гледам себе си. Хареса ми как чрез развитието на Уилолдийн, Джули Мърфи успява да вдъхне едно такова чувство на смелост в читателя, сякаш щом Уил и може, всеки друг също може. Това е невероятно, защото хората се нуждаят от напомняне, че видът не е всичко и че някои гледат отвъд него.

 "Понякога, за да разберем кои сме означава да приемем, че сме мозайка от различни изживявания. Аз  съм бухтичка. И Уил, и Уилолдийн. Аз съм дебела. Щастлива. Несигурна. Смела. "

Към приятелят на Уил - Бо - имах някакво лошо предчувствие в началото. Очаквах, че той ще се шегува относно чувствата си и че скоро ще последва някой номер, но *за щастие* нямаше такова нещо. Постепенно образа му ми стана приятен и се радвах всеки път, когато за него се разкриваше малко повече информация. Той и Уилолдийн ми харесваха като двойка и изключително се ядосвах на моментите, когато тя се отдръпваше от него, заради притесненията си относно това какво ще кажат другите..Ядосвах  ѝ се, но и напълно я разбирах. Нещото обаче, което най-много харесах в Бо*освен странното му име* беше това, че на него не му пукаше дали другите ще шушукат зад гърба им или не, а това какво изпитва към Уил.

"First kiss.It's the fastest thing that lasts forever" 

Елън най-добрата приятелка на главната героиня, от друга страна през повечето време ми беше антипатична. Да, разбирам, че при всеки идва един момент в който си казва, че трябва да порасне и че трябва да промени нещо в живота си, но начина по който постъпи с Уил и думите, които ѝ каза..определено не ми харесаха. Ала въпреки това се възхищавам на Уилолдийн, че не се отказа от нея и въпреки големия интервал от време, през който не си говореха, в край на сметка се събраха, и отново станаха две откачени приятелки, влюбени в музика на Доли Партън.

" - Лоялността..[..] е  да подкрепяш някого. Тя е безкористна. Тя е да си до някого, дори когато не искаш - Елън. Виждам единствено Елън. - Защото го обичаш." [..]
- Лоялността не е сляпа.[..] - Лоялността е да кажеш на някого, че греши,когато никой друг не би го направил."

Има още герои, за които бих искала да спомена нещо, но ако го направя има риск да преразкажа цялата книга, което няма да е хубаво, така че оставям на вас да ги срещнете.

Преди края на това ревю бих искала да спомена колко ми е сладка корицата. Звездите, тялото, короната - всичко е много добре измислено и направено*да не говорим колко е приятно на пипане*. Поздравявам художника на корицата - Радослав Донев.

Като за край ще кажа, че "Бухтичка"е  една забавна и лека книга, поръсена с шипка реалност, която ще ви разсмее и разплаче, но в край на сметка ще ви остави щастливи и удовлетворени накрая. Препоръчвам я на хора, които искат да се разтоварят след тежък работен ден или на такива, които искат да си починат от научните фантастики и антиутопии*като мен*.

Благодаря на издателство Софтпрес за предоставената възможност да прочета книгата.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Страници: 320               Цена: 15,99 лв.           Издателство:Софтпрес         Жанр:Тийн Роман
https://www.goodreads.com/book/show/29482422http://www.soft-press.com/

11 коментара:

  1. Ооо, прекрасно ревю! Вече наистина се замислям дали да прочета книгата. :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се,че съм те накарала да проявиш интерес към книгата ^^

      Изтриване
  2. Ревюто ти е невероятно! Обичам книги, които засягат сериозни теми, поднесени по лек и забавен начин и явно тази ще ми хареса. А относно корицата - наистина е много сладичка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти и съгласна съм с теб. Бтв надявам се книгата да ти хареса ;3

      Изтриване
  3. Много хубаво ревю си написала :) а книгата искам да я прочета още като разбрах ,че ще бъде издадена у нас.Дано скоро стигна до нея :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти и се надявам по-скоро да се добереш до книгата, защото е невероятна. :))

      Изтриване
  4. Прекрасно ревю ❤ радвам се, че книжката ти е харесала - надявам се и аз скоро да успея да и се насладя ❤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Почвай я ако имаш възможност, защото е невероятна ;з И благодаря ;3

      Изтриване
  5. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване