четвъртък, 22 декември 2016 г.

Да играеш с огъня от Дерек Ланди

Хей хора как сте? Аз страдам. Защо? Защото всички книги, които прочетох бяха невероятни, заслужаващи не по-малко от 5 звезди по моите критерии и аз не знам как по дяволите да им напиша едно свястно ревю. И е ужасно, защото не мога да продължа да чета останалите ми книги. Защо никога не уцелвам ужасни книги, а?!

"Да играеш с огъня" не е изключение. Втората част от поредицата за невероятни детектив Скълдъгъри Плезънт е още по-динамична, по-интересна, с още повече интриги, герои и да незабравим големи дози сарказъм и остроумие. А и е зелена, която автоматично я прави любимата ми книга от поредицата...... За сега...

В нея приключенията на Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин, позната още и като Стефани Еджли, продължават като този път двамата се заемат с бягството от затвора на един от най-опасните престъпници - Барон Венгос. Държейки в едната си ръка елементална магия, а в другата - огнестрелно оръжие двамата детективи се заемат със случая мислейки, че това е  поредно бягство от затвора ала с течение на разследването си разбират, че нищо не е това което изглежда. Злото, което Барон Венгос се кани да събуди е много по-голямо и ужасно от онова, което Нефариан Серпин искаше да причини на света. Нагърбили се със задачата отново да спасяват света, саркастичния скелет и вече порасналата бунтарка се впускат в серия от епични битки и разследване на загадки, срещайки стари познайници и нови врагове. Ала злото, което стои срещу тях е много по-опасно отколкото изглежда, а всеки знае че понякога голямата опасност изисква крайни решения...

" - Можеше да ме убият, защото си си връзвал връзките?!
- Опасно е да ги оставиш да висят. Може да се спънеш в тях."

Накратко, без спойлери това е втората книга. Ако се чудите защо не хвърлям светлина за това как всъщност Барон Венгос застрашава света или какви са тези "крайни решения", които на героите им се налага да предприемат, нарочно е. Защото ако издам още малко информация книгата няма да ви е интересна, няма да я има онази тръпка и любопитство когато четете и се чудите какви планове е намислил злодея. А да не говорим, че в моментите когато героите действат противно на очакванията ни, ние се шокираме и интереса ни към съответната книга се засилва. Така че, защо да ви отнемам тези емоции?

" Детективе - промърмори мъжът в черно.
 -  Дъск - каза Скълдъгъри. - Мина време. Още ли си зъл?
Мъжът на име Дъкс се усмихна.
 - От време на време, когато ме прихване. .."

Споменавала ли съм колко много, много, МНОГО ми харесва стила на писане на Ланди? Мисля че да. Не знам кое ме привлича толкова много - дали е това, че почти във всяка глава има по една епична и невероятно добре описана битка или факта, че главните герои са като заяждащи се постоянно, но обичащи се много роднини, или че има дози сарказъм и остроумие присъстващи в почти всеки разговор между героите? Да не споменавам, че книгата е по-такъв начин написана, толкова оплетена, че веднъж хванеш ли ѝ нишката не можеш да се отплетеш. Оставиш ли я започва да те човърка любопитството отвътре, искайки да разбере какво ще стане по нататък и не спира докато отново не отворите книгата и не се зачетете. Да не забравим и че във всяка отделно обособена глава се случва нещо важно за развитието на историята ала въпреки всичко те не са дълги повече от 5-10 страници. Право в десятката.

"Поздравление. Току-що върна тристагодишната му невроза. Свършихме си работата тук."

За историята - нямам какво да кажа. Определено беше по-интересна от тази на първия роман, по-динамична, със сигурност по-заплетена и най-вече тук се наблюдаваше по-голяма промяна у героите, което беше едно от най-любимите ми неща. Имаше моменти в които те ме изумяваха с решенията си, друг път ме караха да се замисля дали автора е бил психически добре докато е писал романа, трети просто ме караха да прелиствам страница по страница, за да видя какъв е този проклет план, който замислят, но най-нагло държат само за себе си.  С думи прости както обича да казва госпожата ми по физика и химия, историята оправда очакванията ми и ми хареса страшно много.

" - Никога не съм я харесвал тая жена. Все предполагах, че Фъргус ще си направи по-добър избор. Не много по-добър де, той винаги е имал характера на мокър парцал."
- някой да ми обясни последното. Харесва ми, но се притеснявам от това

Героите..
Okay i think i have a new crush and his name is Billy- Ray Sanguine. The man who doesn't have eyes and lives under the ground. Basically i love a mole. Great that book ruins my life.

Нямам идея, защо го написах на английски, но било к'вот било.

В тази книга Валкирия /Стефани показва по-уверената си страна, по-отговорната, по-готова да поема рискове и да не забравим тази, която вече започва да овладява магията, по-специално огъня. Хареса ми това, че ѝ отне доста време докато се научи да борави с нея, а не ХОП и вече я е овладяла напълно. Хареса ми и това как започна да осъзнава какво ѝ отнема този потаен и опасен живот, който води. Но най-вече ми хареса връзката между нея и Скълдъгъри, която започват да изграждат. Не ме разбирайте погрешно, не говоря за любовна, а за онази, на чистото приятелство, която макар и в този случай да е изразена по-един странен и нестандартен  начин, е невероятна да се види. Хареса ми колко загрижени бяха един за друг и въпреки непредвидимите ситуации, в които изпадаха не губеха вяра в другия. Тези двамата са пример, че независимо годините, на които си и ..ами.. какво си, може да изградиш едно силно приятелство - което стискам палци в следващите книги да има възходи и падения, защото няма да е интересно иначе - което ме впечатли и ме накара да завиждам.

"- А ти какво правиш там долу, Сивет?
- Опитвам се да дишам, сър."

В тази книга г-н Плезънт беше същата чаровна, остроумна, интелигента и страшно забавна костюмирана скелетна структура, която беше и в предишната. Показа ми малко повече от бойните си умения, които крие в ръкава си, както и по-потайната си и хитра страна. Моля някой да ми го вземе, защото имам нужда от такъв човек..пардон скелет в живота си.

Чайна Сороу, Танит Лоу и г-н Блис са наши стари познайници, без които едва ли романа щеше да е същия. Тук Чайна разкрива повече информация за себе си, с какво се занимава и се е занимавала, каква магия владее и колко добър манипулатора е. Честно  не мога да разбера кога тази жена играе двойна игра или дали изобщо играе двойна игра. Страхотна героиня.
Колкото до моята любимка badass Танит, тя отново се явяваше като (поне през моя поглед) целта да всеки един злодей. И в първата книга, и тук Лоу попадаше в доста критични ситуации и беше на косъм умре, ала успяваше да се спаси в последния момент. Защо всички искат да я убият? Тя е толкова мила и добра. Друг е въпроса, че би те провесила през мост, държейки те само за кутрето на десния крак, само заради една информация. Все пак е мила и добра, далеч по-зле можеше да е.

" - Добре ли си?
- Току-що си спомних какво е да те застрелят.
- Забавно ли е било?
- Невероятно, но не."

Лошата групичка или както аз ѝ казвам The Bad Squad е изградена от трима души и един разчленен гигант.
Най-злия от злите или по прякор Барон Венгос, още наричан главния злодей на книгата беше един достоен, манипулативен, хитър и гъвкав герой, който не можах да намразя. Хареса ми това зло, което криеше себе си и колко добре беше измислил всяка част от плана си. Доста упорита и надменна личност, but again he was kinda nice.
Вторият по ранг Дъск вампирът с проблеми с гнева беше може би най-кръвожадния, доста импулсивен и в край на сметка със сритан задник герой, който ме забавляваше въпреки животинската си и ужасяваща същност. Харесва ми как Ланди представя вампирите, как не приличат на нищо от това с което ги свързваме (прочетете книгата и ще видите за какво говоря).
И последният и най-любимият ми от тримата (по непонятни за мен причини) е Били-Рей Сангуайн, човек къртица без очи, който умирам да срещна в по-следващите книги, защото ми е страшно симпатичен и имам подозренията, че играе двойна игра, което за мен е страшно атрактивно в един герой особено когато се съчетава с добро и странно чувство за хумор.

" - ... Смелостта все пак не е липсата на страх, а осъзнаването и покоряването му.
- Мисля, че прочетох това на кутия с овесени ядки веднъж - усмихна се момичето.
- Е, нищо чудно. Оттам е цялата ми мъдрост."

Отново преди да обобщя искам да кажа, колко невероятно изглежда книгата. Зеленото ми е любимия цвят и в комбинация с тази красива и леко мрачна корица се получа нещо страхотно. 
О, да не забравя, на някои от първите и последните страници имаше дори рисунки на част от героите, което лично мен адски много ме зарадва, защото 1) че успях да видях част от любимите си герои, 2) обожавам картинки.

За да обобщя това дълго ревю, в което преобладаваха сравненията по- и най- ще кажа, че "Да играеш с огъня" е книга, която ме спечели с толкова много неща, част от които успях да изброя в това ревю. Изключително непопулярна поредица, но пък също толкова и интересна, динамична и определено държаща вниманието на читателя здраво приковано във всяка една отделна книга. Препоръчвам тази книгата на всички, които търсят, хумор, разнообразие, загадки, епични боеве и най-важното смислена история и добре изграден свят. Ако търсите нещо такова, Скълдъгъри ви очаква.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
        Страници: 318     Цена: 13.99 лв.      Издателство: Artline Studios       Жанр: Фентъзи

https://www.goodreads.com/book/show/10838255http://artline-store.net/product.php?ProductID=12

неделя, 18 декември 2016 г.

Hotel Valhalla: Guide to the Norse Worlds от Рик Риърдън

Дълго време се чудех как да започна това ревю и мисля, че най-накрая успях да измисля достойно начало.
Но все пак ако ви се стори малко преувеличено, моля извинете ме.

АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ КОГА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НОВАТА КНИГА НА ОДИН, ТАЙНАТА НА ТОР ЗА БЕЗПЛАТЕН УАЙФАЙ, ЗАЩО ЛОКИ Е БИЛ КОБИЛА, КОЙ ВСЪЩНОСТ Е ИЗМИСЛИЛ СКИТЕ И КАК ДА ПРЕДПАЗИТЕ РЪКАТА СИ ОТ ЛОШИ КУЧЕНЦА ДОКАТО ЗАПИСВАТЕ ПОЛЕЗНИ ГОТВАРСКИ РЕЦЕПТИ ЗА КОЗА НА ШИШ, Е ДАМИ И ГОСПОДА ТАЗИ КНИГА Е ЗА ВАС! 

"Hotel Valhalla: Guide to the Norse Worlds" беше може би най-забавната книга, която прочетох тази година.  Не знам как да я опиша. Чели ли сте някога книга написана от Рик Риърдън? Не? Засрамете се. Ами вие, тези които сте, помните ли онази мазна усмивчица, която се появява на лицето ви или истеричния смях, който внезапно ви връхлетява докато четете книгите му? Е, тук положението няма да е по различно. Но имайте едно на ум, защото след нея може би ще ви трябва консултация с психолог.
Шегувам се.
Но все пак хората със слаби сърца, нека прескочат интервюто с Один и изповедта на Сърт.

"Odin: But all that is ancient history, Snorri, as is the tale about how i stole and drank a vat of mead made from god spittle to become a poet."

Книгата е комбинация от интервюта, кратки истории от първо лице, рап-битки и искрени съвети от различни богове и богини като Тор, Один, Имир, Хел, Локи, Ран, Фрея, Фриг, Улър и т.н., които ви въвеждат в основите на света на скандинавската митология и ви запознават с Деветте свята и с различни митологични същества като Рататоскър, Слайпнир, Отис и Марвин и други.

Рик Риърдън е надминал себе си, защото за разлика от "Гръцките богове на Пърси Джаксън" и "Героите на Пърси Джаксън", където батко Пърси разказва на дълго и на широко за гръцката митология, тук той е решил да измисли нещо съвсем ново. Ако някои си мислят, че "Hotel Valhalla" си прилича по нещо с гореспоменатите две книги и очакват Магнус Чейс да седне като Пърси и да заобяснява, защо Локи е бил кобила, не, това няма да се случи. Тук всичко е под формата на уикипедия. Или интервюта. Или писма. Или рап-битки. Нямате реална представа какво ще прочетете на следващата страница и под каква форма ще е то, което е най-хубавото. В допълнение има включени невероятни илюстрации на част от боговете, дървото на Деветте свята Идразил (която ми е любимата илюстрация) както и още.

" Mimir
Best Known For: Not having a body. Also, letting individuals drink from the well of knowledge in exchange for servitude, unspeakable anguish or both. Runs pachinko parlours when not bobbing about in the waters of the infinite wisdom. "

Няма смисъл да коментирам стила на писане на Рик Риърдън. Този човек е машина. Една истинска невероятна машина, която със всяка една от книгите си ме изумява все повече и повече с тази комбинация от хумор и знания, която винаги присъства в произведенията му. Той е може би единствения автор, чиито книги ми носят радост и могат да ме изкарат и от най-голямата читателска депресия като същевременно с това мога да понауча нещо ново и полезно. Как да не го обича човек?

С книгата освен, че ще придобиете нови знания и ще разпускате, ще упражнявате и произношението си. Употребените от чичо Рик имена на богове и митологични същества, бяха една от най-голямата ми пречка, но бяха и тези, с които най-много се забавлявах. Все пак, не е ли забавно когато се мъчиш да произнесеш или поне да отгатнеш как се произнася дадена дума? Ще кажете да, но хайде да ви видим как ще произнесете дума която има наблъскани четири съгласни в началото и толкова в края и само две гласни по средата. Това бяха повечето скандинавски имена. Как според вас се произнася Hlidskajalf? Хлидскаджалф? Пробвайте да си пречупите езика и да го произнесете с английски акцент. Забавно, а? Слава на боговете, че автора се е досетил да сложи речник, с който можете да се "консултирате" когато не сте сигурни как се произнася съответната дума.



Не знам какво друго да кажа, за това просто ще оставя този линк, за да може хората които проявиха интерес към книгата да си я свалят в е-формат и да се посмеят от сърце за няколко часа (а ако линка е изтекъл свържете се с мен, за да го подновя). А тези, като мен, които биха искали да притежават това бебче в книжен вариант, отдолу ще сложа линк към сайт откъде може да си я поръчате.
Като за край ще цитирам една от любимите ми песни от книгата.

"Please stay sleeping, please stay sleeping,
Jormungand, Jormungand!
Shut your eyes so tightly!
Snooze all day and nightly!
Don't wake up. Don't wake up."

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Страници: 150  Цена: 16.90 лв. (поне аз я купих за толкова) Издателство: Puffin  Жанр:Фантастика

https://www.goodreads.com/book/show/31546079-hotel-valhalla-guide-to-the-norse-worldshttp://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/Hotel-Valhalla-Guide-to-the-Norse-Worlds-96139.htm

събота, 10 декември 2016 г.

Скълдъгъри Плезънт от Дерек Ланди

Поредицата за "Скълдъгъри Плезънт" е една от любимите на Вероника, която ме убеждаваше щом мога да и дам шанс. Е, преди няколко дни бях в библиотеката и щом видях първите две книги не се сдържах иии.... И резултата е на лице.


"Скълдъгъри Плезънт" беше книга, за която имах наистина ниски очаквания (Ronnie please don't kill me), защото от малките абзаци, които успявах да прочета в книжарниците, когато я намирах не ми допадаше изобщо, (и тук идва голямото but) НО в край на сметка, след като приключих книгата искам да се самобичувам за тази моя мисъл. НИКОГА не съдете за книгата по два-три реда, които сте прочели от нея. ВИНАГИ си правете сметка каква е, след като поне сте я преполовили. Иначе бой.

Нека започнем с историята.
Книгата най-общо взето е нещо като детективски роман, но тъй като аз не съм чела истински такъв не мога да кажа дали е вярно или не. На мен лично  ми приличаше на чиста фантастика с лек привкус на Шерлок * страхотно сравнение*, който се играеше от вече познатия ни г-н Плезънт и Стефани Еджли като Уотсън. 
След като чичото на Стефани умира и ѝ завещава един от имотите си, с нея започват да се случват странни неща и тя започва бавно, бавно да навлиза в свят, различен от нашия, където магьосници и странни създания се подготвят за предстояща война. Забъркана в нещо, което никога не си е представяла, че може да се забърка, тя започва приключението си в деня, в който среща Скълдъгъри, при нотариуса когато завещанието на чичо ѝ се разпределя между роднините му. В последствие разбирайки, че чичо ѝ не е умрял просто така, а е бил убит, двамата със Скълдъгъри се заемат да разберат какво всъщност е станало. Но докато разкриват една загадка пред тях се показва друга, по-голяма заплашваща света и застрашаваща човечеството. Стефани и Скъдъгъри се впускат в опасни битки и преминават през трудни препятствия, за да спасят света от Нефариан Серпин , който  копнее да изтрие човешкия род от лицето на Земята и да въдвори вечен хаос. Търсейки начин да го спрат, те се срещат, и с приятели, и с врагове, като чрез тях те бавно ни показват магическия свят стоящ пред очите ни.

"- Както казах имената са власт. Всеки има три имена. Това, с което си роден, това, което другите ти дават, и това, което сам си даваш. Всеки, абсолютно всеки, е роден с име. Ти също. Знаеш ли това име?"

Ще кажете история, като история има много подобни, какво толкова отличава книгата от другите безброй много? Абсолютно сте прави, но нещото което я отличава са героите, Скълдъгъри, Дерек Ланди и като цяло всичко останало.

Стила на писане на Дерек Ланди ми хареса веднага щом свикнах с него. В началото имаше моменти (които в момента не мога да проумея защо) в които стила не ми допадаше и влачех книгата, ала веднъж щом свикнах всичко започна да си върви като мед и масло и скоро вече бях на 200 и някоя си страница след пламенно четене. Ланди пише леко, приятно, наблягайки на по-важните неща, с невероятни описания на битките и остроумни и забавни диалози между героите. Нещото, което най-много харесвам в стила му, е че всичко е балансирано, колкото описания, толкова и диалози и двете обилно поръсени с щипка сарказъм и чаша епични боеве. Много готварски съм настроена знам. Харесва ми как постепенно чрез развитието на историята бавно ни запознава със света на Скълдъгъри, как ни държи в напрежение какво е това или онова, харесва ми и факта, че пише и глави отдадени  на други герои, освен главните, било то добри или лоши. С една дума - обичам стила му.
But the characters are my favourite.

" - Ами магия?
- Какво магия?
- Ще ме научиш ли?
- Дори не знаеш дали си способна на магия.
- Как да разбера? Някакъв тест ли има?
- Да, отрязваме ти главата. Ако ти порасне нова можеш да правиш магия."
Ох, героите.
Започвам с имената им.
До сега не бях срещала автор, който да се постарае да измисли имена на героите си, които да описват или да са пълната противоположност на характерите им. Бях приятно изненадана, когато видях че Ланди беше направил точно това. Адмирации.
Що се отнася до мнението ми за всеки герой, нека най-общо да кажем, че всички ми допаднаха.

Стефани Еджли или още Валкирия Кайн ми допадна като образ още в началото. Признавам си очаквах прекалено надценена героиня, взимаща прибързани решения които винаги се оказват правилни, но не. Беше точно обратното. На много пъти тя беше несигурна, взимаше грешни решения и си патеше от тях. Смятам че това я изграждаше като характер през цялата книга, което много ми допадна, защото обичам когато героите се променят бавно, бавно пред очите ми. Бих я описала и като устата бунтарка, но пък доста смела, която държи на приятелите си е готова на всичко за тях. О, и е на 12. R.I.P. self-confidens.

"От съвсем нормално момиче се бе превърнала в  цел за откачалки, разтварящи се във вода до в партньор на детектив-скелет, тръгнал да разрешава убийството на чичо ѝ."

Скълдъгъри Плезънт....
Не знам за вас, но аз много се забавлявам, когато произнасям това име. Г-н Плезънт е от малкото скелети.., добре може би единствения (за сега), които са ме карали да се усмихвам под мустак на всяка негова реплика. Изключително остроумен, саркастичен и по един странен начин харизматичен, Скълдъгъри ще ви се пъхне под кожата за секунди ако му дадете шанс. Добър стратег, лоялен приятел и даже склонен към малко лудост, Плезънт беше един от най-интересните герои в цялата книга, не само заради гореспоменатите качества, а защото е нещо по-различно (или поне беше за мен), по-оригинално и със сигурност по-откачено.

Танит Лоу, която ще срещнете малко по-навътре в книгата беше другата симпатяга, която си харесах. Допадна ми героя ѝ, най-вече защото е мъжко момиче  умеещо да сритва задници и едновременно с това е мила и добра. Между другото споменах ли колко ми харесва името ѝ?

 "Стефани се бе нагледала на всякакви странности през последните няколко дни, тъй че малко неща можеха да я учудят. Скълдъгъри, ходещ по вода, обаче определено ѝ направи впечатление. Той се носеше по вълните, но пазеше перфектно равновесие и когато пристъпваше от водата на пътеката, от костюма му се вдигна пара, която се върна в морето."
- този цитат ми е любим. Не знам защо, но си го представям като Иисус ходещ по вода.

Нефариан Серпин, главния злодей в тази книга, беше симпатичен. В общи линии, да беше зъл, но симпатичен, със зли подбуди желаещ смъртта на човечеството, но симпатичен. Всъщност  като се замисля , всеки един герой е симпатичен в тази книга и за това е виновен Ланди и неговия стил на писане. Дори лошите са поне малко привлекателни (малко, но са). Не е честно. Върху кого ще си изливам омразата?

Гастли, който за съжаление не можах да опозная толкова колкото ми се искаше, заради нещата които се случиха в книгата (danke schön Landy) беше също един от приятните, добри и противоречиви герои,  за които имам надежди, че ще срещна в следващите книги. Защото кой не иска да чете за боксьор  с невероятен усет за дрехи? Аз бих.

"- Я по-ведро - подхвърли той. [Скълдъгъри]" -  Така и така ще умрем по ужасен начин, какво сте се вкиснали?

instagram - @aus.fangirl
Чайна Сороуз беше друга личност, за която бях 50/50. Красива, но и опасна Чайна може би беше един от най-непредсказуемите и манипулативни герои, които можете да срещнете. Поне това ще ви бъде първото впечатление. Вследствие развитието на историята обаче ще разберете, че тя всъщност действа изключително прецизно премисляйки всички варианти и последици, заблуждавайки ви че (понякога) върши зли неща ала всъщност е точно обратното. Прекрасна героиня.

Преди да обобщя искам да спомена колко много ми харесва цялостното оформление на книгата. И корицата, и оцветените отстрани страници, и подвързията, и по-големия шрифт който са използва ли - всичко, наистина адски много ми хареса и мисля, че допълнително прави книгата по-атрактивна. Кликнете тук , за да я видите.



И така като за край ще препоръчам "Скълдъгъри Плезънт" по няколко причини:
1) Нещо различно е.
2) Ще се смеете от сърце и ще ви се иска да се биете рамо до рамо с героите.
3) Няма да срещнете детски лигавщини, въпреки че може да сте с нагласата за тях (аз бях...убийте ме)
4) Написана е по един лек и приятен начин.
5) Започнете ли я и ѝ се отдадете напълно, тя ще ви погълне и ще се откъсне за малко от реалността.
6) Поредица е, но можете да спрете на която книга си поискате, но ви уверявам, че ако ви хване, ще тичате до книжарницата за следващата част.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
      Страници :320     Цена: 13.99 лв.    Издателство: Artline Studios     Жанр: Фентъзи (най-общо)

https://www.goodreads.com/book/show/8526529http://www.artline-store.net/