вторник, 18 април 2017 г.

Мнение vs налагане



Здравейте!
Как прекарахте ваканцията и празниците? Аз си почивах и последните три дни се тъпках като прасе. Да ви кажа честно не е хубаво да имаш майка и баба, които да готвят страхотно. Качват се много килограми само с един поглед към това, което са сготвили..
Но обясненията на страна.
Днес реших да пусна един бърз пост преди да почна с ревютата (отново), защото този месец съм страшно продуктивна и чета като невидяла.
Ще си говорим за няколко важни според мен неща касаещи, точно така, книгите и по-специално колко нашето мнение за тях влияе на другите.

Когато пиша ревю, независимо дали ще е на книга, която обичам или не, казвам, че да, БИХ я препоръчала на всички. Но никога не съм казвала, че тя ТРЯБВА да се прочете от всички. Защото това звучи като някакво задължение, а и не винаги има гаранция, че ще се хареса на абсолютно всеки, което пък от своя страна означава, че ако аз не харесвам нещо, вие се отказвате автоматично от него, което е глупаво.
Не разбирам защо се хващате на подобни глупости - когато вие проявявате интерес към някоя книга, но в следствие на нечие негативно ревю/мнение/препоръка интереса ви спада. Не искам да обидя никого, но като се има на предвид, че сте се чудили толкова много каква е тази книга, толкова ли е интересна, какви са героите и т.н. изведнъж всичко това отива в канала само заради едното мнение на приятел и т.н. Защо просто не кимнете с глава и не кажете: "Окей, разбирам, не ти е харесала много...но пък на мен може да ми хареса точно заради тези неща, които изброи!".
Изключително много мразя хора, които "хейтват" или преведено "мислят, че след като имат едно мнение, то важи за всички и те са винаги прави". Е, седнете да му се не види. Това че на ВАС не ви е харесал нечий роман, МЕН не ме касае. Щом аз съм казала, че тази книга ще се чете, ще се, и това че ТИ я плюеш, обиждаш и хулиш пред всички останали, защото акъла не ти стига, не ме бърка. Защо? Защото щом тази книга е издадена и преведена то тя заслужава поне малко уважение. Най-малкото заради автора, който се е потил над творбата си поне година, докато я завърши. И ти нямаш никакво право да го обиждаш поне заради труда му.

Половината свят мразят "Хари Потър", другата половина вече са готови да им приложат заклинанието "Авадакедавра!". И аз какво да правя, горката, която не е чела романите? Да прочета само половината от книгите и да ги оставя, за да има мир и покой във вселената? Мне. Ще направя това, което АЗ искам.
Друг пример "Двор от рози и бодли". За пръв път чух за тази книга от  момиче, което беше написало ревю на книгата, в което казва, че не ѝ допада много-много. Беше изложило всичко черно на бяло, без да се пести, напълно искрена за всичко. И аз какво направих? Отидох в goodreads и я сложих на рафта със заглавие "никога не купувай". Да ама не. Амбицирах се и щом имах възможност си купих книгата и я прочетох. И хоп! ти да видиш хареса ми! Адски много се забавлявах с нея и ми беше изключително приятна за четене. Какво направи ревюто на момичето? Отказа ме да я прочета? Изобщо. Защо? Защото точно тези "негативни", макар че според мен са "искрени" ревюта, влияят най-много. Поне на мен. И ме надъхват много повече да си купя съответната книга, вместо положителните.
Друг пример, другото момиче написа ревю за "Carry on" от Рейнбоу Роеъл, в което казва, че книгата не е особено добра. Аз обаче вече си я бях купила и чаках да ми дойде музата да я започна. След като прочетох ревюто ѝ я започнах и я, чудо! пак нещо, което друг не харесва, на мен ми хареса (въпреки, че съм съгласна с мнението ѝ, донякъде).  Шок, как може. Разбирате ли, това че на съседа Пешо не му хареса "Да убиеш присмехулник" или "Игра на тронове", това не означава, че и на вас няма да се харесат. Може пък тези "кървави битки" и "извратени роднински връзки" на вас да ви се сторят логични и интересни и всъщност епосите (защото стана ясно, че говоря за книгите на Дж. Р. Р. Мартин) да ви харесат адски много. Няма как да знаете това, а ако се доверите на мнението на Пешо без вие самите да дадете шанс на поредицата, какво губите? Губите само възможността да дадете шанс на нещо, което би ви харесало. БИ. А не ЩЕ. Правете разлика. Не винаги има гаранция, че като започнете нещо, то ще ви хареса. Абсурд, не живеем в съвършен свят. Но да има вероятност макар и малка, ала няма как да знаете ако първо не опитате.

Така че ви съветвам, когато сте си наумили да прочетете нещо, направете го без да се колебаете. Четене ревюта, искайте препоръки и мнения, но независимо дали са положителни или не, не им отдавайте голямо значение. Доверете се на вътрешният си глас, защото той от всички хора на света, знае кое ще ви се хареса най-много. И обратното, няма нищо лошо да се доверите на нечие мнение за дадена книга, но помислете какво изпускате. Защото както казах, да Пешо е казал, че не обича роклите и разглезените главни героини в този роман, но на вас може да ви допаднат. Не защото вие обичате подобни работи, а защото сте открили как разглезените героини стават смели и спират да търсят нечия помощ, а роклите биват заменени с костюми. Голяма глупост написах, но идеята ми е винаги има нещо, което остава скрито за едни, но се открива пред други. Замислете се часовете по литература и вземете "Извора на белоногата" за пример. Четете го веднъж - нищо не откривате, но след една хубава лекция от страна на госпожата ви и 35 прочитания по-късно, вече плачете и се възхищавате на Славейков за тази прекрасна поема. Само че не всички  ваши съученици реагират така, защото още с първия прочит те вече знаят тези неща. Разбирате ли? Едни виждат едно, а други - друго. Не се доверявайте на мнението на други, щом ВИЕ имате намерение да прочетете тази/онази книга. Или изобщо за всичко. Слушайте главно себе си и после другите.

А тези, които смятат, че след като нещо не им е допаднало, трябва да го натякват на всеки по един особено груб и нетактичен начин - вратата е там. Никой не иска да чете/слуша подобни коментари, защото на никой 1) не му е приятно и 2) не му пука, след като е прочел книгата. Безсмислено е и язък за батерията, която сте изхабили, за да напишете подобно нещо. Имайте мнение, изразявайте го, но по такъв начин, че да не звучи все едно това е някаква забранена книга, която са ви накарали да прочетете едва ли не насила и сте се мъчили. Кажете си, че не ви харесва, обосновете се, да стане едно страхотно ревю/мнение и оставете на нас, читателите/слушателите да преценим дали ще дадем шанс на книгата или не. Не го окепазявайте като казвате "Не трябва да се чете!" или "Каква лоша книга!". Грозно е. И няма лоши книги. Има просто книги, а дали са добри или лоши, зависи от нас и от това какво харесваме НИЕ. Ала дори тогава пак нямаме право да ги класифицираме като такива. Те са книги – това е важното и са тук с една единствена цел: да ни правят щастливи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар